Важно ли е писането на ръка? Не много според повечето от работещите в сферата на образованието. Общите стандарти, приети в повечето американски щати, включват преподаването на приемливо писане на ръка, но само в детската градина и първи клас. След това ударението бързо се мести върху уменията с клавиатурата. Психолозите и невролозите казват обаче, че е прекалено рано да се обявява писането на ръка за реликва. Нови проучвания предполагат, че връзката между писането на ръка и цялостното развитие в образованието е доста дълбока. Така децата не само се научават да четат по-бързо, когато първо се научат да пишат на ръка, но стават и по-способни да генерират идеи и да запомнят информация. С други думи -



има значение не само какво пишем, но и как



"Когато пишем, се активира уникална неврологична връзка", обяснява Станислас Дехайн, психолог в "Колеж дьо Франс" в Париж. "Има разпознаване на жеста на изписването на думата, един вид разпознаване на умствената стимулация в мозъка", заяви той. "Изглежда, че тази връзка има уникална стойност, която не сме разбрали досега", продължава той и допълва, че тя прави научаването по-лесно. Проучване от 2012 г., направено от Карин Джеймс, психолог в Университета на Индиана, подкрепя този възглед. По време на експеримента на деца, които все още не са се научили да четат и пишат, им е показана карта с нарисувана на нея буква или фигура. Помолили са ги да я пресъздадат по един от следните три начина - да проследят на друга карта линия от точки със същите очертания, да я нарисуват на празен лист или да я изпишат на компютър. След това им е бил направен мозъчен скенер и са им показали картата с първото изображение отново. Изследователите открили, че първоначалният процес на имитация има голямо значение. Когато децата са писали буквите сами, се наблюдавала увеличена активност на мозъка в три от областите, които се активират при възрастните, когато четат и пишат. При децата, които са печатали или проследявали точковата линия, не е имало подобен ефект - активността на мозъка е била значително по-слаба.

Доктор Джеймс приписва разликите на объркването, присъщо на свободното писане - не само че първо трябва да планираме извършването на действието, но вероятно ще имаме много различни резултати. Това разнообразие само по себе си може да бъде учебно пособие. "Когато едно дете обърква буквата, докато я пише, това може да му помогне да я научи", казва тя. Мозъкът ни трябва да разбира всяко възможно повторение. Той трябва да се научи, че то значи едно и също, независимо как се вижда написаното. Способността да се дешифрира изписването на всяко "а" може да бъде по-полезна в установяването на това какво значи този символ, отколкото, ако се вижда едно и също нещо непрекъснато. "Това е една от първите ни демонстрации на това как мозъкът се променя заради писането", смята Карин Джеймс.

В друго проучване тя сравнява деца, които физически формират букви, с други деца, които само гледат това действие. Наблюденията й показват, че това е единственото истинско усилие, които ангажира мозъчните пътища по начина, по който го прави писането на ръка.



Ефектът е далеч по-голям от простото разпознаване на буквите



Изследване, което следи оценките на деца от втори до пети клас, проведено от Вирджиния Бърнинджър, психолог във Вашингтонския университет, показва, че печатането и писането на клавиатура са свързани с отделни ефекти върху мозъка и всяка от тези дейности има различни резултати. Когато децата пишат текст на ръка, те не само пишат по-бързо, отколкото на клавиатура, но изразяват и повече идеи. Изследванията на мозъка в най-старите проучвания показват, че връзката между писането и създаването на идеи е дори по-сериозна. Когато децата са били помолени да измислят идеи за съчинение, тези с по-добър почерк са показали по-добра нервна активност в частите на мозъка, свързани с работната памет, и са показали като цяло по-голяма активност в четенето и писането.

Напоследък дори става ясно, че дори има разлика между писането на ръка с печатни букви и писането със собствен почерк - разграничение от изключителна важност, особено когато преподаването на ръкописа отпада от все повече училища. При "дисграфия" - състояние, в което способността на човек да пише е нарушена, обикновено след мозъчно увреждане, дефицитът може да приеме любопитни форми - при някои хора е увредена способността за ръкописно писане, а при други - писането на ръка с печатни букви. При "алексия" - увредена способност за четене, някои индивиди, които не могат да четат печатни букви, все пак се справят с ръкописните и обратно. Това предполага, че двата вида писане активират различни части на мозъка и ангажират повече познавателни ресурси, отколкото, ако се използва само единият.

Д-р Бърнинджър предполага и че писането на ръка може да тренира способността за самоконтрол по начин, по който другите видове писане не могат. Някои изследователи смятат, че то дори може да подобри състоянието на дислексия. С ръкописни или печатни букви, ползите от писането на ръка продължават и след детството. За възрастните печатането може да е бърза и ефикасна алтернатива на писането на ръка, но тази ефикасност може да навреди на способността ни да възприемаме нова информация. Не само че научаваме буквите по-добре, когато ги внесем в паметта си чрез писане, но паметта и способността ни за научаване като цяло се подобряват.

Двама психолози - Пам Мюлър от Принстън и Даниъл Опънхаймър от Калифорнийския университет, докладват, че както в лабораторни условия, така и в истински класни стаи учениците възприемат по-добре, когато си водят бележки на ръка, отколкото, когато пишат с клавиатура. В противовес на по-ранни проучвания, които отдават тази разлика на разсейващите ефекти на компютъра, новото изследване показва, че писането на ръка позволява на ученика да разбере и вмести в контекст учебното съдържание по-добре. Това се случва в процес на осмисляне и манипулация на данните, който може да доведе до по-добро разбиране и запаметяване. Не всички експерти обаче са убедени в дългосрочните ползи от писането на ръка. Въпреки това един от скептиците - психологът от университета в Йейл Пол Блум, твърди, че новите проучвания са най-малкото храна за мисълта. "При писане самият факт на записване принуждава хората да се фокусират върху важните неща", казва той. "Може би именно това им помага да мислят по-добре", допълва той след кратък размисъл.