Германия е на 1/4-финал. А къде другаде може да е? Та нали "маншафтът" е бил сред най-добрите осем на всяко световно първенство, откакто печели първата си титла през 1954 г. И все пак в страната преобладава подозрителното настроение, след като отборът се нуждаеше от продължения, за да отстрани Алжир.

Пер Мертезакер бе особено раздразнен от въпросите на немски журналисти след двубоя: "Вие какво искате от нас? Да играем красиво и пак да отпаднем?"

Макар да е разбираемо да отхвърляш критика, след като продължаваш напред, коментарът на Мертезакер определено се разминава със същността на въпроса. Критиката към Бундестима не е заради липсата на красота, която да удовлетвори най-изтънчените естети сред техните фенове. Притеснението е свързано най-вече с факта, че отборът изглежда прекалено крехък.

Хората на Йоахим Льов не само че страдаха в доставянето на качествени топки в предни позиции, но изглеждаха също толкова затруднени и в наглед елементарни пасове в притеснително високата им защитна линия. Мануел Нойер бе характерно уверен в своята пригодена за централен бранител вратарска роля, но дори той не можа да прикрие усещането, че германците си разменяха телефонни номера - да не кажем, че флиртуваха с катастрофата.

Алжир игра почти съвършено - с атакуваща тройка Судани, Слимани и Фегули, предизвикваща истински неприятности, но и с Мертезакер, който се чувстваше по-неспокоен извън наказателното поле, отколкото Нойер, германците бяха идеален противник за храбрия африкански отбор. Както предполагат коментарите на защитника на "Арсенал", именно уязвимостта е основното предизвикателство пред тима, откакто Льов е на кормилото.

Толкова много се изписа за трансформацията в германския футбол. Мизерното приключение на Евро 2000 в Белгия и Холандия бе катализаторът за пренаписване на проекта "Национален отбор на Германия". Инвестираха се пари в тренировъчни центрове, клубове и академии, бяха създадени специализирани "елитни футболни школи". В приоритет бяха превърнати подрастващите, които още в тийнейджърски години започнаха да получават грижи от треньори на щат към футболния съюз (DFB).

Усещайки посоката в развитието на играта, бе акцентирано върху настъпателен стил на игра. Както радостно отбеляза германският анализатор Ули Хесе: "Едно от най-хубавите неща в отразяването на футбола в Германия след турнира за Купата на конфедерациите през 2005 г. стана, че вече нямаше нужда да защитаваш или най-малкото да обясняваш практикувания дотогава скучен и на моменти дори циничен футбол."

Желанието за промяна на стила връхлетя като перфектна буря веднага щом изобилието от талант в средата на терена взе да избуява на от младежко на мъжко ниво. Юрген Клинсман представи първата версия на игра на високо темпо на домашното световно първенство през 2006 г., но истинската промяна настъпи едва след това. "Клинсман ни даде основата - потвърждава Томас Мюлер. - Но всичко останало е благодарение на Льов."

Откакто пое юздите след края на онзи Мондиал '06, Йоахим Льов всъщност контролира истинска културна промяна. От схема 4-4-2 с бронебоен дует от Марио Гомес и Мирослав Клозе един до друг при загубата от Хърватия в групите на Евро '08 сега германският треньор сформира отбора без нито един типичен централен нападател.

"Класирането и резултатите не са единственият показател - заяви Льов по време на световното през 2010 г., обяснявайки промяната. - Трябва да погледнем нашия стил, нашата игра, нашите цели. Мислите ни са насочени към това какъв футбол искаме да демонстрираме, каква философия искаме да следваме и с какви инструменти да постигнем всичко това."



ЗАБАВЛЕНИЕ

Безпристрастните наблюдатели определено се наслаждават. На Мондиал '10 Германия бе най-резултатният отбор и успя да вкара 8 гола само при двете си последователни победи срещу Англия и Аржентина на 1/8-финал и 1/4-финал. Толкова попадения Испания произведе за целия турнир в Южна Африка. Само че испанците спечелиха купата. И точно затова журито все още не е произнесло присъдата си за революцията на Бундестима.

Клинсман и Льов успяха да внесат постоянство в представянето - трето място на Мондиал '06, второ на Евро '08, трето на Мондиал '10 и 1/2-финал на Евро '12. Такава визитка би презадоволила много страни в Европа - особено Англия, но в Германия искат трофеи.

За нация, която през 1996 г. с насмешка отбелязваше 30-годишнината от единствената титла на "трите лъва", подобна 20-годишнина би била безмерно болезнена. Точно две десетилетия без триумф ще са минали през 2016-а, ако "маншафтът" не успее да стигне до върха сега в Бразилия. На Евро'96 задачата бе изпълнена от прагматици като Дитер Айлц - точно такъв отбор, какъвто Германия познава.



НЕУДОБНАТА ИСТИНА

Всъщност от онази първа купа през 1954 г. националният отбор на Германия никога не е пропускал три поредни финала на световно първенство. Но точно това ще се случи, ако Бундестимът не стигне до последния мач това лято. А неудобната истина е, че предишният финал бе постигнат по старомодния начин - с три поредни победи с 1:0 през 2002 г.

Дитмар Хаман бе част от онзи отбор, а наскоро лично изрази притесненията си относно слабостите на настоящата селекция: "Все още съм скептичен за успехите на тима, защото на предишните три турнира имахме по-добър състав и не спечелихме нищо."

Проектът може и да е правилният и инвестицията в децата продължава да бъде похвална, независимо от крайния резултат. Само че приказката за германския футбол започва да се променя. Тези 28 шута към вратата на Алжир може да бяха ефектни, но бяха много далеч от ефективността. Това ли е новият германски стереотип - почти чупливи мъже, ласкани измамно?