|
09 Октомври 2004 23:38
Колективното самозалъгване:Най-чес то срещаните грешки, правени от израелците
Гилад Ацмон е роден в Израел, служил е в израелската армия. Автор е на романа "A Guide to the Perplexed". Ацмон е един от най-титулуваните джаз саксофонисти в Европа. Новият му албум "Exile" (Изгнание), е обявен от ББС за най-добрия джаз албум на 2003 г. Живее в Лондон. Официалната му страница в Интернет е http://www.gilad.co.uk.
Най-често срещаните заблуди на израелците са следните:
1. Не схващат, че няма съществена разлика между Тел Авив и някое еврейско поселище на Западния бряг.
2. Вярват, че Израел е създаден като следствие от Холокоста.
3. Възприемат се като невинни хора и следователно като жертви в израело-палестинския конфликт.
4. Вярват, че живеят в демокрация и следователно зверствата, които извършват са законни.
5. Убедени са, че живеят в отворено общество, което толерира идеологически и политически различия.
6. Вярват, че са се отървали от "гетото".
7. Убедени са, че "еврейската държава" е легитимна идея.
8. Мислят, че Израел е щит за всички евреи и най-добрият отговор на антисемитизма.
9. Въобразяват си, че са хуманисти.
10. Сигурни са, че Израел "е вечен".
През относително кратката история на еврейския национализъм, много евреи са успели да намерят недостатъци във философията на ционизма. Много от тях са се откъснали от него. От основаването на държавата Израел, много израелци са я напуснали, а голям брой евреи по света са присъединили усилията си към Организацията за освобождение на Палестина. Живеещите там, от друга страна, все още не схващат, че десетте убеждения, изброени по-горе са сериозни, ако не и фатални, грешки.
Някой може би ще възрази, че тези грешки ги правят ционистите, а не всички израелци. В отговор на това ще кажа, че израелците СА ционисти, въпреки че не знаят добре точно какво е ционизъм. Повечето израелци са родени в колониална и расистка среда. Те са възпитани по-скоро да подкрепят ционизма, отколкото да го подлагат на съмнение. Това сляпо приемане на една от най-шовинистичните теории превръща израелците в неподходящ кандидат за каквито и да било мирни преговори.
Грешките в детайли:
1. Не схващат, че няма съществена разлика между Тел Авив и еврейско поселище на Западния бряг.
Повечето израелци гледат на еврейските поселища в "окупираните територии" и на заселниците като пречка пред мирния процес. Израелците като цяло и най-вече така наречените "леви ционисти", живеещи в своята егоцентрична малка вселена, са абсолютно убедени, че изтеглянето на израелските сили на позициите отпреди 1967 г. ще им гарантира мир. Единственото смислено обяснение на тази разпространена заблуда се дължи на факта, че чак през 1967 те се сблъскаха с палестинците, жертва на етническо прочистване още от 1948 г. (които "изведнъж" се появиха в новите окупирани територии). На израелците им се ще да вярват, че това, което не виждат, просто не съществува. Те все още отказват да приемат, че палестинската кауза се базира на законното желание на палестинците да се върнат в родните си земи.
Миналата седмица палестинският министър Набил Ша'ат направи следното изказване по отношение на правото на завръщане:
"Американската пътна карта за мир в Средния Изток гарантира правото на палестинските бежанци да се завърнат по домовете си в Израел или в земите, окупирани през 6-дневната война през 1967. (haaretz.com, 16.8.03)
Нека разгледаме отговорите, дадени от някои видни израелски политически фигури:
"Бежанците никога няма да се завърнат в Израел". (Израелският правителствен говорител Ави Пацнер, haaretz.com, 17.8.03)
"Придвижването на пътната карта за мир трябва да бъде обвързано с отказа на палестинците да се завръщат в земи вътре в Израел". (Здравен министър Дан Навех, haaretz.com, 17.8.03)
"Палестинците пак искат нещо, което няма да се случи". (Председателят на трудовата партия Шимон Перес, haaretz.com, 17.8.03)
"Всички политически партии в Израел са обединени срещу правото на палестинците да се завръщат'. (Членът на Кнесета Матан Вилнай, haaretz.com, 17.8.03)
"Израел и палестинските власти имат общ интерес от това бежанският проблем да се реши в границите на палестинска държава, а не в Израел". (Членът на Кнесета Ран Коен, haaretz.com, 17.8.03)
Както можем да видим, израелските политици все още не искат да осъзнаят каква точно е палестинската кауза. Те все още очакват от палестинците да се откажат от законните си права. На практика те очакват палестинците да престанат да бъдат палестинци. Ще им се - палестинците никога няма да се откажат от правото си на завръщане. Няма да се откажат от борбата си срещу ционисткия колониализъм. Не и сега, когато получават все по-голяма международна подкрепа. Всеки палестинец знае, че ционизмът се стреми да превърне цяла Палестина в еврейска територия. В това отношение Тел Авив, който се намира върху конфискувана палестинска земя (Яфо, Абу Кабир, Шейх Мунис и т.н.), и Елон Море - еврейско поселище на Западния Бряг, са едно и също. Те са еврейски колонии върху палестинска земя.
2. Вярват, че Израел е създаден като следствие от Холокоста.
Първо, няколко показателни цитата:
"Евреин, израсъл и възпитан между германци може да възприеме германските традиции, германските изрази. Той може да бъде пропит от германска същност, но ядрото на душата му ще си остане еврейско, защото кръвта му, тялото му, расовият му тип са еврейски". (Владимир Жаботински, "Писмо за свободата", 1904. Жаботински е идеологическият учител на израелското дясно крило).
"И аз, като Хитлер, вярвам в мощта на идеята за чистата кръв". (Хаим Нахман Биалик, "Настоящият час", 1934. Биалик е официалният израелски национален поет).
"Ако бях евреин, щях да бъда фанатичен ционист". (Адолф Айхман, 1955 г. , публикувано в Лайф магазин през 1960. Айхман, офицер от СС, отговарящ за решаването на "еврейския проблем", прави това изказване във връзка с посещението си в Палестина през 1937 г.).
През годините израелците са възприели твърде ексцентрично виждане за собствената си историческа съдба. Те някак си са решили, че войнствената им колониална авантюра всъщност е "движение за търсене на мир и спокойствие" от след Холокоста. В ранните дни на израелската държава, тази представа се оказа много ефективна за предизвикване на съчувствие у Запада, може би заради някакво чувство за вина у западняците. От ливанската война през 1982 обаче, мнението на Запада се е променило. Все-повече хора си дават сметка, че всъщност палестинците са "последните жертви на Хитлер". И докато западният свят бавно, но сигурно започва да си дава сметка за продължаващите нечовешки престъпления на Израел, израелците все още вярват във фалшивия имидж, който сами са създали. Те са убедени, че еврейската държава е създадена след Холокоста, за да осигури убежище за евреите, в случай, че историята се повтори. Това недоразумение е пряко следствие от погрешния прочит на съдбоносни исторически събития. Израел е плод на ционизма, а ционистката идеология е солидно установена преди Хитлер да е бил роден.
Освен всичко друго, имаме основания да смятаме, че Хитлер е формулирал някои от антисемитските си аргументи след прочита на различни ционистки текстове. От Бер Борохов, например, е могъл да научи колко социално непригодни са евреите. ("Социално-икономическата структура на еврейския народ се отличава радикално от тези на всички други народи. Нашата структура е противоестествена, тя е аномалия". Бер Борохов, 1897, изд. Моше Коен, Национализъм и класова борба: марксисткият подход към еврейския въпрос, 1937). От Жаботински е могъл да научи колко важна е чистата кръв. По-горните цитати показват, че ционизмът и нацизмът са много близки по дух (и двете са националистически движения, основаващи се на идеята за расова чистота). Едно нещо обаче е ясно: ционизмът предхожда нацизма.
От друга страна, ако за момент възприемем самозаблудата на израелците, според която Израел е резултат от Холокоста, не можем да не отчетем, че ционистите винаги са били повече от ентусиазирани по отношение на антисемитизма. В техните очи, антисемитизмът беше силата, която щеше да подтикне евреите да се върнат в "родната земя". Възприемайки тази логика, ционистите още в началото усетиха колко полезна е нацистка Германия за целите им. Преди войната, ционистки организации сътрудничеха на нацистите в прехвърлянето на еврейски богатства към Палестина. По време на войната, когато размерът на бедствието започна да става очевиден, ционистите не направиха почти нищо, за да спасят братята и сестрите си в Европа. Тук би трябвало да споменем един много показателен инцидент. Към края на войната, Адолф Айхман (от името на Хайнрих Химлер) предложи на Резо Кастнер (унгарски ционистки лидер), свободата на 1 милион евреи, в замяна на 10 000 камиона. Учудващо, предложението е игнорирано от ционистките организации, които тогава вече са осъзнали, че изтребването на европейските евреи ще се превърне в основен коз за създаването на еврейска държава. Все пак, споразумение е постигнато - размяната на един влак срещу 600 предани унгарски евреи-ционисти. Очевидно, ционистите не са се интересували от спасението нито на ортодоксални евреи, нито на асимилирани евреи...
Тъжно е, но трябва да признаем, че тактиката на ционистите се оказа много успешна: ликвидирането на европейските евреи породи огромна подкрепа за ционизма, което пък доведе до създаването на еврейска държава. Трябва да подчертаем обаче, че това прави ционистите съучастници в изтреблението на поне част от европейските евреи.
3. Възприемат се като невинни хора и следователно като жертви в израело-палестинския конфликт.
Може да не ви се вярва, но израелците се възприемат като невинни същества. Дори онези, които извършиха геноцида над палестинците и ги тероризират вече десетилетия (като Перес и Шарон) имат наглостта да гледат на себе си като на жертви. Дори фактът, че повече от половин век израелците гласуват за отнемането на основни човешки права на палестинците, не ги е накарал да се замислят. Няма нито една политическа партия в израелския парламент, която да признава правото на завръщане на палестинците по родните им земи.
Имайки предвид факта, че световното еврейство, водено от израелското правителство, е много ефективно в исканията си за обезщетения от времето на Втората Световна Война (най-вече по отношение на швейцарски банкови сметки и имоти в Източна Европа), изглежда странно колко успешно тези хора не забелязват същите искания от страна на палестинците. Как се случва така, че евреите са толкова непримирими към швейцарските банкови неправди, но са абсолютно слепи и глухи за собствените си грабежи на палестинска земя, богатства и достойнство?
Идват ми на ум само два отговора:
а). Израелците и ционистите всъщност не се интересуват от неправдите, извършени към собствения им народ в миналото. Мотивирани са от алчност, политически цели или от двете.
б). Израелците и ционистите са необикновени създания, за които нормалното човешко състрадание е непознато, следователно не трябва да очакваме от тях да изпитват съчувствие или вина за престъпленията им срещу "гоите", в случая палестинците.
Широко известно е, че всяка година хиляди млади израелци посещават Полша, за да видят туристическата атракция на "Холокоста". Тези екскурзии са спонсорирани от израелското правителство и от много други еврейски организации. Човек би си помислил, че когато тези весели младежи отидат да служат в армията, ще се държат в съответствие с извлечените морални поуки и ще изпитат искрено съчувствие към палестинските си съседи. Лошото е, че въпреки, че поука има, тя е грешната: в окупираните територии те се държат точно както Вермахта. Нищо чудно, че Израел инвестира толкова много пари в такива "възпитателни пътувания".
4. Вярват, че живеят в демокрация и следователно зверствата, които извършват са законни.
Въпреки факта, че повече от половината от населението в границите на Израел няма право да гласува, израелците се имат за демократи. Нещо повече - те, (както и много американци) вярват, че "свободата" им на политически избор им дава право да решават съдбата на други народи. Израелците смятат, че престъпленията им са напълно законни, защото са "единствената демокрация в Средния Изток". Това може да бъде обяснено в светлината на еврейската концепция за "избраност". Докато ортодоксалните евреи гледат на "избраността" като на етично и духовно бреме, израелците я приемат за някакъв космически подарък - нещо, с което се раждаш и което те прави свръхчовек. За много кратко време израелците развиха система на "демокрация на избраните". Американската демокрация се доближава много до същото разбиране. От Втората Световна Война насам, американците решават вместо другите народи как точно тези народи ще допринасят за добруването на Америка. Нищо чудно, че тези две "демокрации на избраните" се обичат с такава страст.
5. Убедени са, че живеят в отворено общество, което толерира идеологически и политически различия.
"Проблемът на хората от левицата е, че мислят, че "да бъдеш за мир" означава да пееш песни. Аз казвам: ако ви се пее, станете певци." (Шимон Перес, the Independent, 4.8.03)
Израелците вярват, че битуват в политически разнообразно общество, в което има истински дебат между ляво и дясно. Традиционно лявото се идентифицира с борбата за социално равенство, докато дясното се грижи повече за правата на силните. Странното е, че що се отнася за Израел, тези различия не важат. Ционизмът означава да си "силен и евреин". Палестинците (и чуждестранната евтина работна ръка) изведнъж се оказват извън играта. Израелската левица не се опитва да ги направи равностойни играчи, а десницата не иска дори да ги допусне на арената. На практика, и левите и десните са възприели тезата на Жаботински за "Желязната стена", която означава да се изгради "преграда, която местното население да не може да пробие" (Владимир Жаботински, "Желязната стена", 1923).
Предполагам, че израелците не забелязват, че в обществото им няма истински дебат между ляво и дясно, защото не могат да направят разлика между идеологически и политически различия. Въпреки, че на практика няма идеологически различия между партията Ликуд и Работническата пратия, израелците все още вярват, че са свидетели на идеологически сблъсък. В Англия например, повечето хора разбират, че Тони Блеър е консерватор в работническа премяна. Британците са много по-напреднали от израелците в собствената си политическа игра. В Израел много малко хора схващат, че разликите между Перес и Шарон са повече от незначителни. И като че това не стига, дори леви организации като Мир сега, Жени в черно, и Гуш Шалом, които се борят за палестински права, поддържат неприемливата идея за "две държави". Изследвайки тези "леви" движения, човек осъзнава, че целите им не са различни от тези на Шарон. Колкото и тъжно да е, трябва да заключим, че не съществува такова нещо като "израелска левица".
6. Вярват, че "гетото" е зад гърба им.
Еврейските националистически стремления започнаха да се появяват в края на 19 век, след еманципацията на европейските евреи. Ционистките идеолози възприеха модата на нарастващия европейски национализъм. Ранните ционисти разглеждаха евентуалната асимилация като ужасна заплаха за съществуването на евреите. Много от тези мислители отбелязваха и че евреите страдат от тежка обществена непригодност, признавайки типичните еврейски занимания за непродуктивни. Ционистите приеха, че тази социална непригодност е резултат от твърде дългия живот в гетото. Ционизмът беше разглеждан като лек за тази "традиционна еврейска болест". Той искаше да създаде "новия евреин" - светски, цивилизован и продуктивен човек, който култивира собствената си земя и говори на собствения си език (хебрю) - абсолютна противоположност на източно-европейския еврейски типаж. Експериментът се провали бързо. На практика "новият евреин" не се състоя. Ционизмът никога не е бил светско движение. Въпреки, че "светското" е противоположност на "религиозното", ционизмът отхвърли някои еврейски религиозни ритуали, само за да създаде нови.
От самото начало ционизмът възприе много библейски и мистични героични символи, повечето от тях отнасящи се до самоубийството (митът за Масада - историята за група от камикадзета и за Самсон - първия еврейски самоубиец с бомба, са типични примери). Още нещо, решението да се възроди еврейската държава в Палестина е базирано директно върху библейското "обещание". Въпреки, че в началото изглеждаше, че се полагат истински усилия да се изгради някаква еврейска цивилизация, всеки посетител на Израел ще се съгласи, че еврейските аспекти са все по-малко в разпадащата се израелска култура. Дори еврейският език се разрушава ден след ден. Няма нужда да споменаваме, че малко след като се нанесоха, ционистите откриха, че е по-лесно да използват палестински работници, отколкото те самите да се пържат на нивите. В ретроспекция, ще ни бъде трудно да посочим някое голямо еврейско постижение, с изключение на няколко варварски обичая, без съмнение придобити през годините на садистично потисничество. Ако направим равносметка на еврейския принос в световната култура, ще открием, че много малка част от него е дошла от еврейската държава. Това не е толкова изненадващо. Както знаем, много малко култура е създадена в еврейското гето. Когато говорим за големи еврейски мислители и хора на изкуството, откриваме, че всички те са еманципирани евреи, предпочели асимилацията пред ционизма или еврейската религия. Прословутата "защитна стена" на Шарон обяснява защо от Израел никога не е дошло нещо забележително в културно отношение. На практика, ционистите никога не са напускали гетото – те просто са го преместили от Източна Европа в Палестина. Изглежда, сегрегацията е вродена черта на ционизма.
7. Убеждението, че "еврейската държава" е легитимна идея.
Тази грешка е породена от неразбирането на културните промени, протекли през 20 век. При създаването си, ционизмът беше нещо повече от идеология. Той беше част от националистическите движения през 19 век и се разви във времето, в което омразата към "другия" беше нещо нормално в европейския интелектуален и политически живот. Ционистите-ревизионисти, водени от Владимир Жаботински открито възхваляваха италианския фашизъм и гледаха на Мусолини като на свой духовен баща. Нещо повече - Жаботински възприе идеята за расова чистота много преди Хитлер дори да я е споменал. По онова време ционизмът не е единствената идеология, бореща се за държава, основана на "чиста кръв". След Втората Световна Война и падането на нацизма обаче, нещата се промениха. Идеята за расово чиста държава вече не е легитимна. Дори новата американска форма на фашизъм е мулти-етническа. Всъщност, Израел е единственият останал пример за национална държава, базирана на идеята за расова чистота. Това прави от еврейската държава незаконен проект.
8. Мислят, че Израел е щит за всички евреи и най-добрият отговор на антисемитизма.
Наскоро г-жа Ципи Ливни, израелски министър на имиграцията, призна, че потокът от евреи към Израел е спрял напълно. С други думи, тя призна, че Израел не е най-прекрасното място за евреите. Преди известно време присъствах на изказване на палестински говорител тук, в Обединеното Кралство. Зададоха му въпроса дали оправдава палестинските самоубийствени атентати срещу цивилни израелци. Избягвайки твърде сложните морални аспекти на този често повтарян въпрос, той се спря на прагматичната страна на различните видове палестинска съпротива. Аргументът му беше много ясен: "Щом Израел е държавата на евреите, задачата на палестинския терор е да я направи неприятно място за живеене за същите тези евреи". Няма съмнение, че самоубийствените атаки са ефективни за постигането на тази цел. Думите на Ципи Ливни потвърждават, че палестинският терор проваля целите на ционистите. Но крушението на ционистите е много по-драматично. Не само, че Израел не се пребори с антисемитизма, но ежедневните нечовешки престъпления, извършвани от Израел "в името на еврейския народ", направиха от антисемитизма легитимна философия. Няма съмнение, че за следващата катастрофа, която ще постигне евреите, виновен ще бъде ционизмът.
(Много е важно да се подчертае, че ционистите съзнателно подклаждат антисемитизма. Натъкваме се на омагьосан кръг, в който Израел нарочно извършва нечовешки престъпления, с което предизвиква антисемитски прояви, които пък се предполага, че ще накарат евреите да вярват в ционизма като единствено решение на "еврейския проблем".
9. Считат се за хуманисти.
Не, това не е шега. Въпреки болката, която причиняват на собствените си съседи, израелците се мислят за хуманисти. Нещо повече - изглежда тази представа за самите тях им е много скъпа. Ще видите израелски спасителни и медицински екипи по всички точки на планетата, където има бедствие. Незнайно защо обаче, никога няма да намерите тези рицари на хуманността в Газа или Дженин.
Предполагам, че представянето на израелците за хуманисти има нещо общо с марксисткия универсализъм, възприет от ранните "леви" ционисти. Въпреки това, трябва да имаме предвид, че в ционистката идеология няма нищо, което да се базира върху някакви универсални морални правила. Ционизмът е еврейски. Измислен е от евреи и може да бъде прилаган само към евреи. Призивът за обединението на всички пролетарии в някои ранни "леви" ционистки вестници е претенциозен лозунг, изпразнен от съдържание. Нещо повече - левите партии, проповядващи интернационален космополитизъм, на практика бяха сред най-активните грабители на местното палестинско население. По-голямата част от израелските кибуци* се намират върху конфискувана палестинска земя. Грабенето на палестински земи е в центъра на всички ционистки философии. Мисля, че лишаването от основни човешки права на палестинците идва от самовъзприемането на израелците като "избрана раса". Но защо Палестина да се пада по право на евреите, напуснали я преди хилядолетия, а не на палестинците, живеещи там откакто свят светува? Сигурно защото евреите са избрани, а техните библейски текстове са по-важни от всички други текстове (включително законодателните). Как можеш да бъдеш "избран" и хуманист едновременно? Това е важният въпрос, който трябва да бъде зададен на израелците. Изглежда, в новия свят, доминиран от Юдоамерика, можеш да се считаш за хуманист, стига да имаш остатъчно атомни оръжия.
10. Сигурни са, че Израел "е безсмъртен".
Фактически, Израел все повече се превръща в мъртво образувание. Налице е процес на дезинтеграция, резултатът от която са изолирани групи, нямащи връзка и общи цели. Скоро тези маргинализирани израелски групи ще осъзнаят, че имат много повече общо с палестинците, отколкото с ционистките фанатици. Така наречените "леви" ционисти ще разберат, че допирните им точки с Набил Ша'ат и Саиб Арикат са много повече, отколкото тези с партията Ликуд. Ортодоксалните евреи ще усетят, че ислямските фундаменталисти стоят по-близо до тях, отколкото така нареченият израелски светски либерален фронт. Новите имигранти от Русия дори не се опитаха да се интегрират в еврейското общество, считайки го за нисше. Етиопските евреи, които дори нямат право да даряват кръв, и многото потискани чуждестранни работници скоро ще открият, че господството на ционизма е най-големият им враг. Дните на ционистите са преброени. Дори няма нужда от война. Те ще се самоунищожат "в мир". Между стените на гетото, което сами изградиха, нищо друго не им остава.
Какъв е изводът?
Явно всяка форма на комуникация с израелци е безсмислена, ако откажете да възприемете собствените им заблуди. Тъй като е очевидно, че израелците имат талант да се самоунищожават, ние просто трябва да им помогнем, служейки за катализатор. Може би система от постепенно увеличаващи се мерки от забрани и бойкоти ще свърши работа. Трябва да започнем с културен и търговски бойкот. Трябва незабавно да арестуваме израелски и ционистки военнопрестъпници веднага, щом стъпят в някоя свободна страна (ако са останали такива). Ако това се окаже недостатъчно, трябва да забраним на израелците да пътуват в Европа, освен ако публично не се откажат от ционизма. Многото държави, които храбро криминализираха антисемитизма, неонацистката пропаганда и расистките прояви, незабавно трябва да прибавят към тях и ционизма.
Няма да отнеме дълго. Когато се сблъскат с истината, много израелци с радост ще изоставят ционизма и ще се завърнат в човешкото семейство.
* кибуц - поселище
|
), koito idvat ot arabskiq poluostrov i se zaselvat kraj zemite na dnesniq Izrael i Palestina.