- Добър ден! - каза момченцето. - Ти какво правиш?

- 1 милиард и 300 милиона евро, делено на 13 дни, прави 100 милиона евро на ден, делено на 24 часа, прави 4 хиляди и 166 евро на час... Добър ден. Нямам време да разговарям с теб, малкия. 4 хиляди 166 евро делено на 60 минути прави почти 69 евро на минута уф.

- 69 на минута какво?

- Бе ти още ли си тук? Изчислявам колко печели българинът. 69 евро, делено на 60 секунди, прави 1 евро и 15 евроцента на секунда, умножено по 2, прави 2 лева и трийсет секунди на стотинка... Махай се, не виждаш ли, че ме обърка... 2 лева и 30 стотинки на секунда... Виж какво, малкия, остави ме, аз съм сериозен човек.

- Ти сигурно си математик, щом така хубаво смяташ - възхити се момченцето.

- Математик съм, но съм и министър. Хайде сега, разкарай се!

Следващия човек, когото момченцето срещна, беше жена, която четеше дебели книги. Отваряше ги, после ги затваряше и доволно се усмихваше.

- Какви са тези книги? - попита момченцето.

- Това не са книги - отвърна жената, свали очилата си и уморено разтърка очи. - Това са глави.

- Какви глави? - ужаси се момченцето. - Отрязани ли?

- Не, отворени. И всичките трябва да ги затворя. Това ми е работата.

- Значи ти си затварячка. И какво ще стане, когато ги затвориш всичките?

- Не съм затварячка, а министърка - отговори жената. - А какво ще правя после, после ще му мисля. Може да отида да затварям и на други народи. Айде сега бягай, че имам още глави за затваряне.

"Господи - помисли си момченцето, - тия тук са канибали май."

Третият, на когото попадна, много му се зарадва:

- Хей, ти от чужбина ли идваш? Нали от чужбина идваш? Браво! Сигурно си инвеститор?

- Какво е това инвеститор? - попита момченцето.

- Това значи, че ако имаш пари, аз мога да ти продам нещо. Каквото поискаш - тютюн, телефон, самолет, всичко.

- Значи ти си продавач? Но аз нямам пари - рече малкият. - Имам само една роза и една овца.

- Е, няма да стане, на бартер не работим. Заминавай тогава. И не ме обиждай на продавач. Аз съм министър! - отвърна оня и пак се подпря на бюрото да чака инвеститори.

На момченцето вече не му бяха останали крака да скита по тази странна планета, където май всички бяха министри, и седна на земята - направо върху жълтия пясък. Пясъкът обаче се раздвижи и някъде отгоре се чу благ глас:

- Стани от мантията ми, ако обичаш, малкия! - това беше царят, върху чиято одежда момченцето беше седнало случайно. - Ти откъде идваш, от странство ли?

- Да, Ваше Величество, от много далече.

- О, чудесно, момчето ми, прекрасно. Аз обичам хора от далече. И ги правя министри. Искаш ли и теб да те направя министър?

Тук момченцето не издържа и хукна да търси оная змия, която му беше обещала, че винаги може да го върне на родната му планета.