Британските сили за сигурност от Централата за правителствени комуникации (ЦПК) могат легално да следят начина, по който поданиците на кралицата използват "Гугъл", "Фейсбук" и имейлите си, без да имат нужда от специални заповеди, защото тези фирми са базирани в чужбина, заяви правителството. Тази дейност е класифицирана като "външни комуникации" и може да бъде вършена и след заповед за следене, която покрива широк мащаб дейности и не е издадена за конкретно лице. Правителството разкри това като част от правната си битка с активистката група "Прайвъси интернешънъл". През май "Прайвъси интернешънъл" подаде иск срещу силите за сигурност в Трибунала за разследващата власт, който следи дали законите за следене във Великобритания се спазват.

Това е първият път, в който Великобритания коментира как правната й система позволява масово подслушване на комуникационни канали, както бе разкрито от Едуард Сноудън в разпространените от него документи за глобалното наблюдение, извършвано от правителствата. Бившият сътрудник на Агенцията за национална сигурност разкри подробни детайли за намесата в употребата на интернет и телефонните разговори на гражданите и след това напусна САЩ и намери временно убежище в Русия.

Генералният директор на Агенцията за сигурност и контратероризъм Чарлс Фар каза на "Прайвъси интернешънъл", че "Фейсбук", "Туитър", "Ютюб" и търсенията в "Гугъл", както и услугите за електронната поща като "Хотмейл" и "Яху", са класифицирани като "външни комуникации", което значи, че могат да бъдат подслушвани без допълнителни правни разрешения. Вътрешното общуване между гражданите може да бъде следено само когато има издадена заповед за конкретно лице. Подобни заповеди трябва да бъдат подписвани от министър и се издават само при подозрение за незаконна дейност.

Но когато някой търси нещо в "Гугъл" или споделя информация във "Фейсбук", този човек изпраща информация през океана - така че извършва акт на външна комуникация, която се събира със заповед, даваща широки правомощия на разузнаването, обясни Фар в изявление, дълго 48 страници. Въпреки това той изясни, че данните, събрани по този начин, "не могат да бъдат четени, преглеждани или изслушвани", освен в крайно ограничени обстоятелства. Според него има "значителна разлика" между събран материал и това някой действително да го чете, разглежда или слуша.

Гордън Корера, кореспондентът по сигурността на Би Би Си, коментира, че британското разузнаване винаги е твърдяло, че дейността му е законна. Но един от проблемите му е, че законите, отнасящи се до подслушването, са изключително трудни за разбиране. Според него изявлението на Фар добавя нови детайли към това как правителството тълкува въпросното законодателство и го прилага към различните форми на комуникация. Въпреки това, за да бъдат изследвани събраните данни, разузнаването все пак ще има нужда от заповед за вътрешно наблюдение.

Голяма част от дебата за това дали правителството извършва масово наблюдение се свежда до основния въпрос - дали събирането на информация от компютри е наблюдение, или е нужно човек да има достъп до нея, за да може да се счете личната неприкосновеност за нарушена. В зависимост от това дали говорите със защитниците на неприкосновеността или с правителствата, ще получите съвършено различни отговори.

Фар обаче не разкри доколко тайните служби са използвали властта си, за да се намесват във външните комуникации. В свое изявление те бяха категорични, че цялата им дейност "се извършва в съответствие със строга правна и политическа рамка, която гарантира, че действията им са позволени, необходими и пропорционални". Групите, защитаващи гражданските свободи, обаче бяха възмутени от разкритията.

Джеймс Уелч, правният директор на групата за човешки права "Либърти", заяви: "Службите за сигурност смятат, че имат право да четат, слушат и анализират цялото ни общуване по "Фейсбук", "Гугъл" и други базирани в Америка платформи. Ако имаше каквото и да е останало съмнение, че законите ни за следене имат нужда от радикална ревизия, то вече не може да съществува."

Междувременно Ерик Кинг, заместник-директорът на "Прайвърси интернешънъл", заяви, че разкритията показват, че разузнаването действа по свои-собствени закони. "Силите за сигурност не могат да се смятат за отговорни пред парламента и обществото, на което служат, след като дейността им е помрачена от тайни интерпретации на византийски закони."

Някои други хора обаче не се изненадаха от разкритията. Алън Удуърд, експерт по сигурността, който работи като консултант към ЦПК, каза: "Мисля, че в момента хората просто се запознават със законодателство, което е действало много години, вероятно защото групите за граждански свободи вдигат тревога. Както можете да видите от самия закон, това никога не е било тайна. Това, което хората обикновено забравят, е, че Законът за регулацията на разследващата власт също има защити, нещо, което няма да откриете в много други страни. Разликата е, че тук активистките организации имат правото да се противопоставят на тези неща, право, което не биха имали в Русия например."

Изследователят по неприкосновеността Каспар Боудън, който е говорил пред Камарата на лордовете по въпроса, заяви, че съответното законодателство е неясно дефинирано. "Интерпретацията на тези членове изисква разкриването на трикратно преобръщане на значения през алинеи с по шест пресичания една с друга, свързани с дузина други преплитащи се дефиниции, всички от които завършват с доста двусмислени "възражения".