Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно задържане, обвинение в извършване на престъпление, осъждане, изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер, използване на специални разузнавателни средства... Това гласи Законът за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). В последните години съдебната власт е платила милиони левове обезщетения по този ред. Кога е виновна прокуратурата е пределно ясно. Кога обаче за вредите трябва да плаща съдът?



Оказва се, че различните съдии от Върховния касационен съд (ВКС), докъдето тези дела стигат на последна инстанция, имат различна практика. Някои приемат, че съдилищата са отговорни, когато са осъдили някого, а после човекът е оправдан от горна инстанция, тъй като човекът е търпял вреди, преди да бъде окончателно оправдан. Други пък застъпват тезата, че съдът може да е отговорен само ако някой е бил признат за виновен и наказан с влязла в сила присъда, а след това по реда на извънредните способи е бил оправдан. Възобновяване на наказателни дела, които са приключили с окончателна присъда, може да има при ред хипотези, изброени в Наказателно-процесуалния кодекс. Сред тях например са новооткрити доказателства, които са били неизвестни при първото гледане на делото, или решение на съда в Страсбург.

Заради противоречивата практика в Гражданската колегия на ВКС беше образувано тълкувателно дело, с което да бъде решено легитимиран ли е съдът да представлява държавата по искове за вреди по ЗОДОВ и в кои случаи. Когато висшите магистрати са готови с тълкувателното решение, то ще има силата на закон и ще е задължително за всички. В момента във ВКС има няколко спрени дела, които чакат точно това тълкувателно решение.

Ето ги и казусите, дали повод на върховните съдии да заемат противоположни позиции.

Първият стига до ВКС по жалба на Районния и Окръжния съд в Благоевград. Двете съдилища, заедно с Областната дирекция на МВР и прокуратурата, са осъдени да платят 4000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в престъпление. МВР и прокуратурата са осъдени, защото са повдигнали и поддържали обвинението, а двете съдилища - защото са признали човека за виновен. Впоследствие осъдителната присъда е отменена.

ВКС обаче приема, че няма как районният и окръжният съд да бъдат държани отговорни за присъда, която не е влязла в сила. Затова решава, че 4000 лв. трябва да бъдат платени само от МВР и прокуратурата.

Другият случай е от Варна. Окръжният и апелативният съд в морския град са отхвърлили искове за общо 66 хил. за имуществени и неимуществени вреди срещу Военния съд, който признал за виновен П.С. за самоуправство и незаконно държане на боеприпаси и му определил условна присъда от половин година. След това мъжът е оправдан от Военноапелативния съд и от ВКС. "Искът по ЗОДОВ е предявен срещу първоинстанционния съд, постановил осъдителна присъда, без негови служители да са повдигали обвинение срещу ищеца. С оглед на това предявените искове срещу Военния съд следва да бъдат отхвърлени", мотивират се апелативните магистрати от Варна. Това е становището и на върховните магистрати.

Подобно е развитието и на дело от Пловдив, по което първоначално Областната дирекция на МВР и прокуратурата са осъдени да платят 18 000 лв. обезщетение за незаконно задържане и обвинение, а за Районния съд е определено да плати 6000 лв. за това, че е чел оправдателна присъда, която после е паднала пред горните инстанции. Делото за обезщетението е заведено от жена, срещу която е образувано полицейско производство, после е задържана за 72 часа по нареждане на прокуратурата, а после остава два месеца в ареста с решение на съда. След това прокуратурата е предала жената на Районния съд в Пловдив, който я признава за виновна и я осъжда на 1 година условно. Окръжният съд в Пловдив обаче я оправдава. Върховните магистрати обаче приемат, че Районният в Пловдив е осъден неправилно.

Има обаче и магистрати на друго мнение, които приемат, че дори съдът, наложил мярката за неотклонение (задържане, домашен арест и т.н.), не се освобождава от отговорност дори и да е спазил изискванията на НПК за налагането й.

Така например Апелативният съд във Велико Търново и прокуратурата са осъдени заедно да платят обезщетение на П.Т. за незаконно обвинение в извършване на грабеж и за незаконно задържане под стража като мярка за неотклонение.

Първо съдът, който гледа делото по ЗОДОВ, приема, че задържането и повдигнатото обвинение са се отразили негативно върху психическото и физическото състояние на ищеца - преди ареста тежал около 130 кг., а след излизането му от ареста психиката му била "коренно различна", тежал 80 кг, бил стресиран, уплашен и отчаян, отказвал да излиза в града и да се среща с хора, изпитвал постоянен страх да остава сам и твърдял, че страхът му е от престоя в килията, където се чувствал много зле. Освен това след ареста приятелката на П.Т. го изоставила. Наказателното дело срещу П.Т. продължава близо 6 години, от които около година той прекарва в ареста.

Магистратите приемат, че отговорността се носи от всички правораздавателни органи, които са постановили задържането, повдигнали и поддържали незаконното обвинение, независимо от приноса на всеки от тях за настъпването на вредите. И тъй като вредите са резултат от съвместни действия, отговорността е солидарна. Върховният съд също застава на това становище.

Намират се и съдебни състави, според които и при постановяване на осъдителна присъда после е отменена по реда на инстанционния контрол, тъй като незаконно обвиненият е претърпял вреди до влизането в сила на оправдателната присъда. Такъв е случаят на Ф.Д. от Пазарджик, който е арестуван за грабеж, лежи в ареста, после е съден и оправдан. В крайна сметка върховният касационен съд осъжда прокуратурата да плати на Ф.Д. обезщетение от 1700 лв. за повдигнато обвинение. Районният и Окръжният съд в Пазарджик трябва да платят на човека по 400 лв. заради незаконно осъждане.

Дали подобни казуси ще се развиват по сходен начин ще стане ясно, когато Върховният съд излезе с тълкувателно решение по въпроса кога съдът отговаря за вреди.

Преди време стана ясно, че ВКС се е самоосъдил да изплати обезщетение на несправедливо вкаран в затвора. Става дума за човек, който изкарва в затвора 8 години по грешка. За това ВКС, прокуратурата, апелативният и окръжният съд в Бургас са осъдени да му платят общо 25 хил. лв. по ЗОДОВ.

Колкото до цифрите, те показват, че лошото правосъдие струва все по-скъпо на бюджета на съдебната власт, т.е. на данъкоплатците. Както "Сега" вече писа, от януари до края на ноември 2013 г. съдебна власт е дължала 3 869 549 лв. обезщетения по ЗОДОВ. За цялата 2012 г. са платени 3 638 822 лв., а година по-рано - 3 602 859 лв. Съдебната практика сочи, че от година на година се присъждат все по-големи суми. Но се оказва, че Висшият съдебен съвет вече няма данни какви обезщетения са осъдени поотделно да платят съдът и прокуратурата, както и самият ВСС. В предходни години такава информация е била налична и предоставяна от съвета. По правило обаче най-много обезщетения плаща държавното обвинение. От години тече и дискусия дали в атестациите на магистратите трябва да бъде отбелязвано, ако с актовете си са ставали причина впоследствие да бъдат плащани обезщетения. Това обаче е ходене по тънък лед и ако се прави, трябва да е много внимателно и да не се превръща в повод за лов на вещици.