Контролът - парламентарен, институционален и финансов, върху работата на специалните служби е само на книга. За това предупредиха експерти по време на дискусия за бъдещето за реформата в сектора "Сигурност", организирана от "Риск монитор". Тезата бе застъпена от бившия шеф на Националната разузнавателна служба Димо Гяуров. Той даде за пример обстоятелството, че от години в разузнаването има финансов контрольор, който се назначава от директора, въпреки че именно шефът трябва да е обект на надзор.

Парламентарният контрол върху работата на службите е обезличен и атрофирал, присъедини се към критиките и депутатът от ГЕРБ и бивш зам.вътрешен министър Веселин Вучков. Според него парламентаристите трябва да имат поглед и върху оперативни разработки. Докато сега на депутатите се казва, че цялата информация е от оперативна разработка и няма как да бъде споделена. По време на дискусията бе лансирана и идеята НС да имат възможност за контрол и по висящи наказателни дела. Това се правеше преди, но през 2011 г., след искане на тогавашния главен прокурор Борис Велчев Конституционният съд отряза подобна възможност. КС обяви, че парламентът не може да иска данни, когато те са следствена тайна.

За съдебен контрол над отказите за допуск до класифицирана информация пък се обяви Цвета Маркова, бивш шеф на ДКСИ. На практика службите извършват проверки и решават дали да дадат, или не такъв достъп. И ако откажат, никой не може да се жалва пред съд.

Експертите запитаха по какъв начин осъществява ефективен контрол премиерът върху ДАНС или пък върху Държавната агенция "Технически операции", която провежда почти цялото законно подслушване и следене. Същият въпрос важал и за президента и разузнавателната служба.