|
| *** |
- Това е обир! - и подаде празен чувал от зебло.
- А това е паник бутон! - невъзмутимо отвърна касиерката. - И знаеш ли какво ще направя сега? Изобщо няма да го натисна. Дреме ми на жилетката!
- С бронежилетка ли сте? - попита обирджията, сащисан от реакцията.
- Не! Домашна жилетка, плетена от баба ми с кръстосана бримка на две куки...
- А не ви ли е страх, че ако случайно стрелям, куршумът ще ви нарани?
- Стреляй, въшлив кокошкар! - извика касиерката и с отривисто движение разкъса копчетата на бялата си блузка. Беше без сутиен и гърдите й, естествено едри и сочни, мигом почувстваха свободата и взеха да се полюшват тежко и морно пред очите на въоръжения клиент. Той толкова силно се изненада, че забрави за охранителните камери и свали тъмните очила, та да вижда по-добре.
Зад него се скупчиха още двама-трима клиенти, силно впечатлени от гледката. Един от тях дори се натъкми до касиерката и си направи селфи за спомен...
- Не съм кокошкар, а колоратурен сопран!
- Колоратурен сопран ли? Че къде се е чуло и видяло мъж с женски глас?!
- Как къде, в Банишора! - изви в тънък фалцет крадецът. - Бях тенор в Операта, но съкратиха щатната бройка и за да не остана на улицата, си направих операция на гласните струни. Но след няколко месеца и тая бройка я съкратиха. От три дни не съм ял... Затова съм тук.
- Извинете, филм ли снимат? - попита възрастна жена. - Като гледам тия голотии, сигурно е български...
- Български е, госпожо, български! - отвърна касиерката и гордо се изпъчи. - Филм на ужасите с елементи на хорър! Виждате ли го тоя смешник с това малко пищовче! Дошъл е обир да прави. Барабар Петко с мъжете...
- Не съм Петко, а Петър. Петър Хаджиев, приятно ми е, госпожо...
- Госпожица, все още! Маруся се казвам, но никак не ми е приятно да ми опипват циците с поглед. Обаче най-големите разбойници дотам я докараха тая държава! Само повтарят: Маруся, преведи това платежно нареждане, Маруся, пусни тоя крос бордер за трансгранична транзакция... Маруся, преведи за актуализация на бюджета, дай пари да не фалира здравната каса, дай за повишение на общинарските заплати, изчисти депутатския свръхразход на бензин, изплати командировъчни на партийни лидери до Гваделупа и Карибите... И накрая трезорите източени, банката ошушкана, а за капак на всичко идва ей тоя колоратурен сопран да ми пее ария на разбойника Спарафучиле от операта "Риголето".
- Ако позволите да ви поправя, Спарафучиле е бас и няма как да си го позволя...
- Окей, но си позволи тоя шибан чувал от зебло, нали? Твърде изискано, няма що!
- Изисканите вече ги бяха изкупили на едро от Корпоративната банка!
- Млъквай. И стига си ми размахвал тоя пистолет, г-н Сопрано!
Докато колоратурният сопран зяпаше настръхналите й зърна, жената ловко изтръгна оръжието от ръцете му и го насочи към самия него. Щом видя дулото, разтреперан от страх, пишман обирджията запя Моцартовата ария на Блондхен от "Отвличане от сарая". Толкова фалшиво, сякаш е включена алармата. Ефектът бе зашеметяващ. След три минути в банката нахлуха въоръжени командоси, предвождани от главния секретар на МВР. Той свали сакото си и загърна голата гръд на Маруся.
- Насилиха ли ви?
- Не, ако изключим фалшивото пеене.
- А колко пари взеха?
- Колко пари могат да вземат от една фалирала банка в една фалирала държава, господин главен секретар?
- Стоп, стоп! Стоп кадър! - извика от рупора режисьорът Явор Гърдев. - Кой ги пише тия тъпи сценарии? Нали ви казах, че не снимаме документален филм. От европейската комисия не дават пари за соцреализъм, нео ноар искат хората!
В този момент, стресната от гнева на своя любим режисьор, актрисата неволно натисна спусъка. Колоратурният сопран Петър Хаджиев се свлече, леко ранен в таза. Историята му донесе незаслужена слава, а скоро след това го поканиха за ролята на Агата в романтичната опера от Вебер "Вълшебният стрелец".
