Близо три четвърти от българите - 74%, смятат, че само депозитите до 100 хиляди евро в Корпоративна търговска банка (КТБ) трябва да бъдат изплатени. Според 11.4% право да си приберат всички пари трябва да имат хората, чиито депозити са с гарантиран произход. Тезата да се платят в пълен размер всички депозити защитават 11.9% от българите, а 2.7 на сто не изразяват мнение. Това сочат данните от социологическо проучване за кризата с КТБ, извършено от агенция АФИС по поръчка на Българската национална асоциация "Активни потребители".
Проучването е направено между 11 и 17 юли, като са интервюирани 1273 притежатели на депозитни и разплащателни сметки в банки на територията на цялата страна. В обхвата на изследването са попаднали 624 пълнолетни граждани, които имат само депозитни сметки и не използват други банкови услуги освен съхранението на личните спестявания и ползването на поощрителни банкови лихви. 129 от тях са притежатели на само една сметка.
Данните на социологическата агенция са много близки до резултатите от анкетата на в. "Сега", публикувани в събота. Според 78.75% от 1995 читатели трябва да бъде спазен действащият закон и да се платят влоговете до 100 000 евро. Едва 8.92% защитават тезата, че вложителите трябва да получат пълния размер на влоговете си.
"Видно е, че обществото поддържа идеята законът да се изпълни така, както е замислен и действащ. Намерението за промяна на закона и държавна подкрепа за депозитите в пълен размер се подкрепя едва от една десета от гражданите. Както може да се очаква, почти две трети от това мнение се поддържа от вложителите на КТБ. Вложителите и притежателите на депозити в другите банки изобщо не се колебаят в оценката си за действащото законодателство и смятат, че то в достатъчна степен и сигурно защитава техните интереси", пише в анализа на АФИС.
Очевидно гражданите гледат на ситуацията доста по-трезво от централната банка и от политиците. Почти месец след като КТБ бе затворена, след множество спекулации и опити за прокарване на специален закон, който да защити и големите влогове, едва миналия петък управляващите най-сетне заговориха за спазване на действащия закон. Според финансовия министър Петър Чобанов банката може и да не бъде фалирана, а да се даде възможност на големите й акционери, най-вече на Оманския фонд, да я рекапитализират и да я спасят.
Според изследването доверието в банковата система остава много по-високо, отколкото нивото на доверие в държавните институции и в политическите партии. Българските банки остават най-предпочитаното място за съхранение на личните пари на гражданите. Паниката около кризата с КТБ е довела до известно повишение на дела на хората, проявяващи интерес към ценните книжа и трайните активи, но не и до по-висока икономическа активност. Очевидно е, че недоверието към инвестиционния климат в страната и нестабилността на законодателството и институциите въздържат гражданите от поемане на стопански риск. Банките остават най-надеждното поле за запазване на личните спестявания и гарантират, макар и минимална, но сигурна печалба чрез лихвите по депозитите, смятат анализаторите на агенцията.
Версията за кражба, за злоупотреба с авоарите на банката, за източване на капитала и изнасяне на пари в чували не се посреща с особено доверие. Българите по-скоро са на мнение, че институциите се стараят да заобиколят истинските причини за кризата. Мнозинството от гражданите подозират по-скоро нечисти действия на политическото и корпоративното задкулисие. Показателно е, че според 58.8% на практика нито една от институциите - парламент, правителство, прокуратура, президент, БНБ, не е действала адекватно при кризата с банката.

КОЕ ОПИСВА НАЙ-ТОЧНО СИТУАЦИЯТА С КТБ?
(% от анкетираните, при повече от 1 отговор)

Политическа корупция	48.8
Борба между групировки	42.7
Занижен контрол на БНБ	24.9
Неадекватни действия на властта	23.5
Банкова злоупотреба	12.1
Проблеми на закона	1.9

КОЕ Е НАЙ-ДОБРОТО МЯСТО ЗА ВАШИТЕ ПАРИ?
(% от анкетираните)

Български банки	40.9
Чужди банки	9.1
Имоти и инвестиции	8.3
Ценни книжа и активи	13.8
Лични сейфове	5.9
Без мнение	22.0

ОТПОР
Категорично възразяваме на необоснованите обвинения на управителя на Българската народна банка (БНБ) срещу служителите в Корпоративна търговска банка. Това пишат работещите в поставената под специален надзор финансовата институция в отворено писмо, адресирано до председателя на Народното събрание Михаил Миков, до президента Росен Плевнелиев, до премиера Пламен Орешарски, до главния прокурор Сотир Цацаров и до управителния съвет на централната банка. Те подчертават, че покрай последните събития около КТБ са заклеймявани като извършители на тежки престъпни деяния, без това да е било доказано. "През последните седмици сме свидетели на показните действия на следствените органи - мнимо атакуване на офиси на банката, всяло паника сред вложителите, многократно повторение на кадри от конвоирането с белезници на наши колеги", пишат служителите. Според тях към 20 юни 2014 г., когато финансовата институция беше поставена под специален надзор, тя се е нуждаела единствено от ликвидна подкрепа. "След принудителното спиране на дейността й тя вече има нужда от действия за възстановяване на пораженията от "оздравителните мерки" разпоредени от Управителния съвет на БНБ", завършва писмото.