Шефът на БНБ призна, че политици са диктували на централната банка какво да говори и как да действа за КТБ. |
В писмото, което самият Искров е определил като "иницииране на процедура за приемане на оставката на управителя на БНБ", той посочва, че ще си тръгне веднага, но само при условие, че партиите в парламента се разберат да включат в програмата си до 6 август точка за избор на нов шеф на БНБ. До края на 42-рото Народно събрание остават само 10 дни. За оставка на Искров призоваха много политици и експерти, като най-гръмогласни са от ГЕРБ.
На пръв поглед писмото на Искров изглежда коректно - той призовава депутатите да не допускат управленски вакуум в БНБ и да го освободят само ако имат готовност за бърз избор на нов управител. По закон изтекат ли три месеца от подаване на оставката, управителят се смята за освободен, дори да няма избран нов титуляр. Но ситуацията всъщност е парадоксална, защото няма логика парламент, който е счупил всички рекорди по недоверие и неработоспособност, да избира нов управител на централната банка, и то в такъв критичен момент.
В посланието си до депутатите Искров обяснява, че не е съгласен "БНБ и нейният управител да бъдат използвани за предизборни политически цели чрез системни и неприемливи обвинения". И нататък прехвърля вината за важни решения и ходове на БНБ на партиите. Така например той посочва, че идеята да се съобщи, че КТБ ще отвори врати на 21 юли, била на политиците. Така обаче на практика гуверньорът потвърждава обвиненията, че БНБ е предала своята независимост и не взима самостоятелни решения, а се подчинява на външни фактори и изпълнява чужда воля.
Часове преди управителят на БНБ да изпрати сърдитото си писмо, икономистът Владимир Каролев коментира, че "голямата грешка на Иван Искров е, че още на първата пресконференция за КТБ не е признал, че това, което предлага, е решено от политиците". Каролев и колегата му Емил Хърсев коментираха още, че в последните седмици е станало съвсем очевидно, че държавата е напълно безпомощна във всичките й лица, а БНБ е зависима от политиците по отношение на т.нар. банкова криза.
От писмото на Искров обаче личи, че той изобщо не осъзнава управленските си грешки и че всъщност се чувства несправедливо охулен и обиден. "Категорично не приемам продължаващите опити БНБ да бъде използвана като предизборна партийна играчка чрез персонални атаки срещу нейния управител. Явно се разчита на традиционната ми сдържаност в публичните ми изказвания... Този път обаче не мога да премълча! Нещо повече, по никакъв начин не съм съгласен заради проблемите на една търговска банка да бъдат хвърляни незаслужени упреци към институция като БНБ!", пише гуверньорът, който е начело на БНБ повече от 10 години. Сега върви вторият му мандат, който изтича през октомври 2015 г..
Искров намеква в писмото си, че решение за КТБ може да има чак по Нова година. "За да могат квесторите добре да си свършат работата, много вероятно е специалният надзор да бъде удължен, като максималният законов срок е 6 месеца. КТБ е 4-та по големина банка и процедурите съгласно действащото законодателство изискват време", пише той.
Шефът на БНБ проговаря и за срещите си с представители на Държавния резервен фонд на Султаната Оман. Той твърди, че е имало не един разговор, че на 10 юли в Министерския съвет е имало обсъждане за сътрудничество с "дипломатически представители на Султаната Оман и на фонда и че "и в момента сме в процес на професионална кореспонденция с този акционер на КТБ". Пълният текст на писмото на Иван Искров: http://bnb.bg/PressOffice/POPressReleases/POPRDate/PR_20140722_BG
ОТЗВУК
Според бившия депутат Георги Кадиев Иван Искров отдавна е трябвало да си подаде оставката. "Нанесе огромни щети и на себе си, и на една 135-годишна институция, и на доверието в банковата система", каза той. Според него е недостойно управител на централна банка да си измива ръцете с политиците. "Той е имал пълните правомощия да направи каквото е нужно", коментира вчера пред "Сега" Кадиев. По неговите думи БНБ със сигурност трябва да има нов гуверньор, но най-вероятно той нямало да бъде избран от сегашния парламент. "Съгласно закона за БНБ Искров може да продължи да е управител на БНБ още 3 месеца след подаване на оставката, така че в началото на октомври новото правителство може да избере нов гуверньор, който да не е обвързван партийно и да изчисти имиджа на централната банка", обясни още той.
Според финансиста Емил Хърсев подаването на оставка на управителя на БНБ е грешка. "Това е емоционална история. Само това ни остава - централната банка да е без гуверньор и да сме без правителство", коментира пред "Сега" Хърсев.
Вчера от основните политически сили в парламента запазиха пълно мълчание и не реагираха на новината.
И съдът видя гафове на БНБ по случая с КТБ
Двама от задържаните за "източването" остават в ареста, един под стража у дома
След като прокуратурата обвини подуправителя на Българската народна банка Цветан Гунев (БНБ) в длъжностно престъпление заради неосъществен надзор върху Корпоративна търговска банка (КТБ), апелативният съд също застана на позицията, че централната банка не е изпълнила задълженията си.
Вчера, по време на гледането на мярката за неотклонение на трима от четиримата задържани за "източването" на КТБ - главния счетоводител Мария Димова, главния касиер Маргарита Петрова и зам. главния счетоводител Борислава Кичукова, наблюдаващият прокурор Иван Гешев остро разкритикува централната банка, че е възприела "чувалената версия", разказана от главния касиер Петрова. Първоначално прокуратурата прие, че от КТБ са изнесени около 206 млн. лв. в чували, но впоследствие се отрече от тази теория. Четвъртият арестуван по това разследване бе председателят на управителния съвет на банката Орлин Русев. Той обаче бе освободен под гаранция.
Пред съда Гешев заяви, че е интересно защо БНБ е приела версията на Петрова. Прокурорът коментира, че "за 24 часа се установи какво се е случило и се изключи граничещата с фантастиката версия". Той заподозря, че поведението на БНБ може да е продиктувано от "философския въпрос за отговорността по чл. 282 от НК", което е длъжностно престъпление. Гешев дори предложи на БНБ експертната си помощ, за да им обясни как се работи в такива случаи. "Остава усещането, че някое длъжностно лице не си е свършило работата", коментира и съдията докладчик по делото Алексей Трифонов, докато говореше за отчетите на КТБ и анализа, който централната банка им е направила.
Прокуратурата вчера представи нови доказателства. Преди няколко дни при обиски в централата на КТБ и в кабинета на Георги Христов, член на управителния съвет, бил открит лист, формат А4, с бележки по повод кредитирането на лица, свързани със собственика на банката Цветан Василев. Като "цел" в бележките се сочело "недопускане на влизане, изземване на кредитни досиета или проследяване на паричните потоци след усвояването им".
Съдът отказа да освободи от ареста Петрова и Кичукова, както и да промени домашния арест, наложен на Димова. Прокуратурата внесе нови материали и адвокатите ги четоха почти два часа. Представена бе и експертиза, която адвокатът на Маргарита Петрова - Татяна Дончева, нарече "съчинение". Тя обясни, че заключението обхваща четирите дни от 16 до 20 юни, преди КТБ да бъде поставена под особен надзор. Според експертизата липса на пари има, но Дончева коментира, че става дума за разлика в счетоводната и реалната наличност в касата, което не значи, че суми наистина са изнасяни. Освен това самите автори на експертизата посочвали, че им трябват много повече време и още хора, за да направят задълбочен анализ. Според Дончева Цветан Василев е поел задължение да върне парите, прехвърляйки ги като задължение към дружеството си "Бромак", така че не може да се говори за източване.
Вчера, по време на гледането на мярката за неотклонение на трима от четиримата задържани за "източването" на КТБ - главния счетоводител Мария Димова, главния касиер Маргарита Петрова и зам. главния счетоводител Борислава Кичукова, наблюдаващият прокурор Иван Гешев остро разкритикува централната банка, че е възприела "чувалената версия", разказана от главния касиер Петрова. Първоначално прокуратурата прие, че от КТБ са изнесени около 206 млн. лв. в чували, но впоследствие се отрече от тази теория. Четвъртият арестуван по това разследване бе председателят на управителния съвет на банката Орлин Русев. Той обаче бе освободен под гаранция.
Пред съда Гешев заяви, че е интересно защо БНБ е приела версията на Петрова. Прокурорът коментира, че "за 24 часа се установи какво се е случило и се изключи граничещата с фантастиката версия". Той заподозря, че поведението на БНБ може да е продиктувано от "философския въпрос за отговорността по чл. 282 от НК", което е длъжностно престъпление. Гешев дори предложи на БНБ експертната си помощ, за да им обясни как се работи в такива случаи. "Остава усещането, че някое длъжностно лице не си е свършило работата", коментира и съдията докладчик по делото Алексей Трифонов, докато говореше за отчетите на КТБ и анализа, който централната банка им е направила.
Прокуратурата вчера представи нови доказателства. Преди няколко дни при обиски в централата на КТБ и в кабинета на Георги Христов, член на управителния съвет, бил открит лист, формат А4, с бележки по повод кредитирането на лица, свързани със собственика на банката Цветан Василев. Като "цел" в бележките се сочело "недопускане на влизане, изземване на кредитни досиета или проследяване на паричните потоци след усвояването им".
Съдът отказа да освободи от ареста Петрова и Кичукова, както и да промени домашния арест, наложен на Димова. Прокуратурата внесе нови материали и адвокатите ги четоха почти два часа. Представена бе и експертиза, която адвокатът на Маргарита Петрова - Татяна Дончева, нарече "съчинение". Тя обясни, че заключението обхваща четирите дни от 16 до 20 юни, преди КТБ да бъде поставена под особен надзор. Според експертизата липса на пари има, но Дончева коментира, че става дума за разлика в счетоводната и реалната наличност в касата, което не значи, че суми наистина са изнасяни. Освен това самите автори на експертизата посочвали, че им трябват много повече време и още хора, за да направят задълбочен анализ. Според Дончева Цветан Василев е поел задължение да върне парите, прехвърляйки ги като задължение към дружеството си "Бромак", така че не може да се говори за източване.