Драги зрители без цензура, обмислям да се оттегля. На ръба на последната дупка на дудука съм. На предела съм и всеки момент ще се спъна в прага на физическите и психическите си възможности. Чувствам се изчерпан като изцедена пачавра.

Влязох в политиката с дефицит на внимание, профицит на енергия и най-вече - с адекватно финансиране. Сега ме държат на фураж за прасета. Така не може да се работи!

Бях жизнен и енергичен. Раздавах се докрай - и знаех защо. В българската политика най-после се появи шут с разумно обезпечение. Кой друг смешник е похарчил такива фантастични суми за кампания? Беше една истинска пролет - биех с пачки певачки, ММА-бойци, гимнастички, цигани... Маса народ видя бял ден покрай мене. Понеже в мен инвестираха.

Характерът на тази инвестиция е малко труден за описание.

Ще кажа само едно - като ти подадат тлъста сума, то да ти е кеф да те плеснат по челото.

Аз направих така, че политическата проституция да има своето достойно заплащане - нещо, което никой досега не е направил в България.

Да погледнем реално на нещата. Българската политика е един Дом на търпението* - всички се плющят за пари, народът гледа, плаща и търпи. Единствен аз в тоя бардак поисках - и получих! - достойно възнаграждение за труда си. Без никаква синдикална подкрепа.

То е като с момичетата. Има много кифли без предразсъдъци, чийто мозък се явява една лъжичка мармалад, а чувствителност имат колкото една праскова. Има много момичета, готови на всичко, за да получат нещо.

Но колко от тях стават "певици", "журналистки", манекенки?

И колко от тях упражняват печалния си занаят за дребни пари и в отвратителни условия? И в крайна сметка свършват, меко казано, зле - в мизерия, болести и позор.

А аз работих в прекрасни условия и свръхчовешките ми усилия имаха адекватен паричен еквивалент. Призовавам всички политически пеперудки да си продават прашеца на разумна цена. Знай си правата, знай си цената! Авторска поговорка за работещи момчета.

Заучавах опорни точки и дълги драматични "монолози на дудука".

Насън да ми бутнат копчето, можех да си изрецитирам актуалната позиция - синхронизирана, издържана литературно и драматургично, а изпята като спонтанен вопъл. Това не всеки го може и затова съществуват различни категории срамен труд.

И нещата вървяха - както трябва.

Въртях се - не като пумпал, а като небесно тяло; бродих по страната, развявах байраци, раздавах и прибирах пари...

Знаете, че всяко оправно момиче си има своя daddy cool. Аз имах двама - и добре се погаждахме. Никога не е имало ревност или нещо такова. Никой никога не се е държал като турчин или като пиян руснак - хубави отношения, европейски, коректни. Работни отношения, но в дух на сътрудничество, дружба и взаимопомощ - всички гледахме в една посока. Обаче дедитата ми се скараха за някакви пари и се разведоха.

И какво стана: вместо да почна да цоцам от два независими източника - от единия деди и от другия деди, - внезапно се оказах с пръст в носа. Или ако предпочитате - с дудук в дупето.

Едното деди - по-внушителното, пак дава някой лев, колкото да не тръгна по кенефите. Но това е крайно недостатъчно и аз реших да поискам вот на доверие от медиите. Как мислите, драги медии, да се оттегля ли на заден ход, или да направя кръгом и пак назад?

________

* "Дом терпения" са наричали публичните домове в царска Русия. Виж "Възкресение" на граф Толстой и др.