Получих миналата седмица странно писмо. "Ела на 5-и в храма на Кали, ще се забавляваме езотерично. Облекло - ритуално. Х." Повъртях листа, нищо друго.

На 5-и нахлупих за всеки случай една езотерично-конусовидна шапка от черен картон с налепени звезди от станиол и тръгнах към храма.

На стълбите ме посрещна моят приятел Хъксли и прихна да се смее, като ме видя.

- Да махаш тая шапка-идиотка! Бързо, че след малко започва.

Отвътре храмът беше обикновено олющено квартално театърче. Над сцената висеше платно с надпис "Рече ли тъй Заратустра?" и отдолу, с по-малки буквички, "Да бъдем или да не бъдем?". Настанихме се с Хъксли в една ложа отстрани. Оказа се, че мероприятието било годишна среща на някакво тайно общество, на което Хъксли бил почетен член.

По сцената затропа група пундити, всеки от които влачеше след себе си количка, затрупана със свещени книги. Подредиха се в ъгъла и веднага започнаха да прелистват томовете и да си водят бележки. На първия ред в средата се открояваше монументалната фигура на мадам Блаватска, около която се въртеше Швалер де Любич и й шептеше нещо на ушенце. Гурджиев гледаше намусен отстрани.

От двете врати влязоха едновременно Ошо и Сай Баба, всеки с ашрама си. Настана тропот, блъсканица и с викове "Анче, тука, тука!" и "Ти кого буташ, бе!", двата ашрама се разделиха бавно като маслени петна и се наредиха покрай стената. Ашрамът на Сай Баба се състоеше основно от сухи девойки с блестящи от глад очи, докато в ашрама на Ошо преобладаваха напудрени лели в тайори. Най-отзад стърчеше Стивън Сегал.

Срещата започна с дълъг и скучен доклад на тема "Каквото горе, това долу и обратното". Залата притихна, чуваше се само тайно хрупане на моркови от ашрама на Сай Баба. В ашрама на Ошо слушаха някакви ню ейдж омайности с втъкнати в ушите слушалки. Останалата част от публиката леко похъркваше.

- Гледай, гледай - сбута ме Хъксли, - Дейви се готви да гръмне...

Погледнах, най-отляво на първата редица - Дейвид Айк. Много бритиш, много селфиш, много зачервен. Изведнъж скочи като пружина, измъкна лъскаво мачете (около 80 см.) и с рев "Мамка ви рептилска, сега ще ви направя на куфари!" се метна на сцената.

Пундитите се разбягаха като пилци. Разнесоха се уплашени писъци. Влезе охраната - огромен черен ифрит с медна халка през носа - хвана с два пръста Дейв за врата и го помъкна навън. Публиката се успокои. От фоайето дълго време се чуваше зловещо басово боботене и тънкото треперливо гласче на Дейв - "Ама аз няма повече..." и "Ще ми счупиш ръката, бе!".

- Сега внимавай! - рече Хъксли. - Започва най-интересното!

Използвайки суматохата, на сцената се възкачи някакъв таоист-даоист-маоист с голо космато рамо и оранжеви одежди, нагласи се в позата на лотуса и каза с камбанен глас:

- Всичко е илюзия!

След което сключи дебели пръсти над шкембето и се приготви за медитация. От дъното на залата изсвистя някаква упанишада и с глухо думкане отскочи от темето на маоиста.

- Ето ти една илюзия! - викна някой от последните редове. Ашрамите захихикаха ситно-ситно.

- Олеле! - викна жертвата, разтривайки натъртеното. - Любителя бьют!

Ошо и Сай Баба, без да промълвят думица, веднага започнаха да уточняват с юмруци концептуални различия. Докато успея да мигна, всички вече се млатеха взаимно с видимо удоволствие. "Михаэль, Михаэль!", запищя нежно дамско гласче. "Що бегаш, бе! Ей, нема вече мъже...". В залата нахлу ифритът начело на бригада тролове и започнаха да налагат наред, без разлика на пол, възраст и религиозна принадлежност.

Иззад една колона се измъкнаха Стивън Сегал и една девойка, и двамата леко разсъблечени.

- Що не се преместиш в нашия ашрам? - с надежда попита девойката.

- Заратустра не позволява - мъгливо отговори Стив, докато си навличаше гащите, - освен това имам договор...

След което се огледа да види къде бият най-малко и потегли натам в ситен тръс.

- Ще трябва да изчакаме, докато разчистят изхода - каза Хъксли и извади тесте карти. - Едно покерче?

Докато изнесат жертвите, ме обра нахалникът!