Съотношението между публични и частни разходи за здравеопазване у нас е прецедент в ЕС. У нас гражданите плащат от джоба си 46% от издръжката на здравната система срещу 54% публични разходи. В Хърватия, Унгария и Словакия това съотношение е далеч "по-здравословно": съответно 84.9 към 15.1, 69.4 към 30.6 и 65.9 към 34.1. Това показва изследване на КНСБ, огласено вчера.

От 2007 г. насам частните болници са се увеличили с над 50% - от 71 на 108, но те не са винаги съобразени с търсенето. Държавните и общинските болници са 190. "Държавата не съдейства за заделяне на достатъчно публични ресурси за здравеопазване, но протекционира и активно съдейства за създаването на лечебни заведения и разкриването на нови дейности. Тези дейности също се финансират от ресурсите на здравната система, въпреки че често не отговарят на здравните потребности", пише в изследването.

Над 2 млн. българи се очаква да бъдат хоспитализирани до края на годината според прогнозните данни на здравната каса при отделен бюджет от 1.4 млрд. лв. за болнични разходи. Броят на хоспитализираните пациенти и разходите растат с много бързи темпове - през 2010 г. са хоспитализирани 1.7 млн. българи, за които са платени близо 1.1 млрд. лв.

Другият остър проблем в системата е все по-малкото лекари специалисти, като в някои региони положението става драматично. Въпреки че средно броят на лекарите у нас е над средния за ЕС - 386 на 100 хил. българи, броят на специалистите е по-нисък, показват данните на КНСБ. Над 28 на сто от всички лекари в страната са съсредоточени в столицата, както и 1/5 от специалистите.

ИДЕИ

КНСБ настоява да бъде криминализирано неплащането на здравни вноски като начин да се намали недостигът на ресурси в здравната система. Според синдиката трябва да се ограничи отварянето на нови болници и да се оптимизира здравноосигурителния модел. Схемата, която предлагат, е развитие на допълнително здравно осигуряване (застраховане) в доброволни фондове над гарантирания от държавата основен пакет от дейности. Друга идея е да се обособят шест високотехнологични болници във всеки от шестте района на страната, които да извършват всички възможни услуги, както и част от сегашните болници за активно лечение да се трансформират в такива за долекуване, продължително лечение и рехабилитация.