Ранчото на Майкъл Викърс на 113 км северно от американско-мексиканската граница в Брукс каунти, Тексас, е недалече от пункт на граничната охрана. Мигранти без документ прекосяват необитаемата територия, обрасла с храсти, и навлизат в ранчото му, за да не бъдат заловени. Електрическа ограда опасва имота от близо 1000 акра: 220 волта няма да ги убият, но ще ги подмокрят, обяснява Викърс, местен ветеринар и запален ловец.

През 2006 г. Викърс и съпругата му Линда основават Тексаските гранични доброволци. Организацията вече има 300 членове, които носят униформи и патрулират частните имоти в Южен Тексас, използват техника за нощно виждане, за да проследяват и по тъмно. Щом забележат имигранти, те уведомяват граничната охрана. Бивши доброволци разказват, че семейство Викърс не им позволява да оказват първа помощ на имигрантите, ако им се налага, нито да ги доближават на повече от 10 м. Ако някой от имигрантите е тежко обезводнен, им разрешавали да му подхвърлят отдалече бутилка вода.

В дома си Линда налива в чаша сок от ягода, краставица и мента в кухнята, облечена в къси панталони, бежов елек и каубойски ботуши. На стената в коридора е окачена грамота с текст "Награда Суперзвезда за 2012 г. за отбор B.E.S.T. - 119 имигранти, 101 заловени от граничния патрул. Наградата е за кучетата на Линда - Блиц, Елза, Шатен и Тинкърбел, три от които са немски овчарки, обучени да надушват и да откриват имигранти, и на които Линда говори с обич на немски. "Не можеш да се скриеш от тези носове", казва тя.

Линда е административен шеф на Тексаските гранични доброволци и казва, че често вижда нелегални имигранти край дома си. Но не се страхува. Винаги е въоръжена с 45-калибров колт - оръжие за отстрел на патици, уточнява мъжът й. По думите й работата й доставя огромно удовлетворение. "Толкова добре се чувствам, когато граничната охрана залови група, за която съм съобщила", обяснява тя.

Брукс каунти привлече вниманието на цяла Америка през юни, когато останките на десетки неидентифицирани имигранти бяха открити, заровени в местно гробище в найлонови чували. Окръгът е с най-висока смъртност сред имигрантите в Тексас - 129 души през 2012 г., 87 през 2013 г. и 41 от началото на тази година досега. Тук са и най-натоварените пунктове на граничната полиция. "В известен смисъл тук имаме две граници. Едната е истинската, а другата е тази, очертана от пунктовете на граничните патрули", казва Ракел Рубио-Голдсмит.

Президентът Барак Обама е под нарастващ политически натиск заради скорошния наплив на деца имигранти от Централна Америка, подклаждан от слуховете, че администрацията му е по-гостоприемна от предходните. Обама поиска от конгреса 3.7 млрд. долара спешно финансиране за овладяване на тази имигрантска криза, а губернаторът на Тексас Рик Пери помоли Националната гвардия да изпрати свои части по границата. Едно от водещите предизборни обещания в кампанията на Обама бе да прокара закон за имиграционна реформа, но усилията му досега не са довели до особени промени. Докато Конгресът е в тупик заради отхвърлянето от страна на консервативните републиканци на всички мерки, различни от твърдо пресичане на потока от хора, влизащи нелегално в САЩ, настроенията в американските гранични щати се поляризират все повече.

Разделението в Тексас е особено видимо. Демографски той се развива като по-испаноезичен щат, което открива възможност за демократите да наберат повече поддръжници, ако се покажат като по-чувствителни към грижите на имигрантите. В същото време жители на щата като семейство Викърс се справят сами на първа линия с проблемите, идващи от наплива на нелегални имигранти.

Тези от тях, които успяват да стигнат до Брукс каунти, в преобладаващата си част са възрастни, докато децата, които прекосят границата, често се предават на американските власти с надеждата, че няма да бъдат незабавно депортирани. Собствениците на ферми в Брукс каунти се оплакват от повреди върху имуществото си и от отпадъците, оставяни от имигрантите.

Един ден в началото на юли двама мъже и две жени от Гватемала, на видима възраст в края на юношеството, са забелязани и докладвани на граничната охрана. Очите им са помътнели, кожата им е изгоряла от безмилостното слънце, под което ходили 3 дни пеш при 38-градусова жега. Когато агентите пристигнали, четиримата приседнали в малко триъгълниче сянка, хвърлено от колата на граничния патрул.

Надолу по пътя, пред входа на ранчото си, ги наблюдава жена в зелена маскировъчна тениска. 53-годишната жена, която се представя само като Би Джей, управлява няколко ферми в Брукс каунти. Тя е забелязала групата от 4-ма гватемалци и е уведомила гранична полиция.

"Ще направя всичко по силите си да ги върна обратно", казва тя, седнала край дървената маса за пикник до дома си. Фермери като нея се възприемат като първа линия на отбрана срещу имигрантите. Преди да извика "момчетата" - така тя нарича агентите на граничната охрана, които са основният й социален кръг, Би Джей казва, че е била "на хайка".

"Това е игра на котка и мишка", изрича ядосано тя, докато се движи из ранчото. Първо се оглежда за следи - те са най-видими по пясъчните полоси, които е направила край оградата на ранчото си и които изравнява редовно. Когато види прясна следа, тя тръгва след имигрантите, преследва ги, докато се изморят, приклещва ги някъде и се провиква на испански: "залегни".

Ами ако не се подчинят? Тя се усмихва и казва, че това вече е банален въпрос. Пистолетът й "Хеклер и Кох P2000" е в кожен кобур на дясното й коляно. "Не можете да ми кажете, че не е забавно, по-забавно е от пазаруването и от разглеждането на забележителности", казва тя, докато дъвче тютюн и плюе сока в празна пластмасова бутилка. Приближава до жълт пътен знак с надпис "Внимание" и посочва фигурите на бягащи хора, които е нарисувала, за да развеселява приятелите си.

От октомври до май т.г. 323 675 души са арестувани по югозападната граница, като броят им се е увеличил с 15% в сравнение с фискалната 2013 г., сочат данните на американската гранична охрана. Над 52 000 от тях са малолетни, които са пуснати сами от родителите си в Хондурас, Гватемала и Салвадор. Те бягат от широко разпространеното насилие, свързано с наркобандите в региона, а и са подмамени от слуховете за амнистия в САЩ.

Агентите на граничната охрана в долината Рио Гранде дават на някои от тези имигранти автобусен билет за крайната точка, към която са тръгнали, заедно с него има и съдебна призовка. За тези, които продължават пътя си на север през най-дългата магистрала в страната US 281, пътуването през Южен Тексас може да бъде по-несигурно от пресичането на границата.

На 16 км северно от ранчото на Викърс, във Фалфуриас, най-големия град в Брукс каунти, щата Тексас, се намира Южнотексаския център за защита на човешките права. Неговият ръководител Едуардо Каналес почти сам отговаря за центъра. 66-годишният мъж е събрал частни дарения на стойност 12 000 долара от миналия август досега.

Каналес се е навел над проста черно-бяла карта, която е получил по факса от мъж, чиято сестра не е оцеляла при пътуването. Магистралата US 281 се вижда най-отгоре на картата, на която са направени скици на ранчо, вятърна мелница, резервоар за вода, а под него е разположена къщата на местния ловец. В средата, точно над внимателно нарисувана бодлива тел, има дърво. До него е нарисувана фигура, наречена Силвия.

"Голяма рядкост е да се сдобием с карта като тази", казва Каналес, който е впечатлен от детайлите. Братът на Силвия е убедил един от хората, които са пътували с нея преди групата, да я изостави, да нарисува картата, и след това я е изпратил на Каналес.

Едуардо Каналес няколко пъти се обадил в кабинета на местния шериф в опит да организира екип, който да открие тленните останки на Силвия. Чака се граничната охрана да издаде разрешение, за да се влезе в обозначеното на картата ранчо. Повечето от притежателите на фермите са дали на граничната охрана ключа или кода, с който да се отворят вратите. Почти всеки, който участва в спасителната акция и в операция за арестуване на някой, спазва "етикета на ранчото" и вика собственика на имота, преди да влезе в него.

С изражение на претърпял поражение, Каналес сяда на стола в офиса си. "Трябва да преминем през толкова много препятствия, за да спасим един живот", казва той. В кабинета му има много сини пластмасови бидони с надпис "Вода", който е изписан върху тях с бяло. Един от настоящите проекти e да бъдат убедени собствениците на ферми да поставят тези т.нар. водоноски в имотите си. Те са лесни за употреба и мобилни, водоноските са пълни с бутилки, които имигрантите могат тайно да извадят и да ги вземат със себе си.

В Брукс каунти се води битка между Би Джей, семейство Викърс и другите жители. Би Джей и Викърс отказват да поставят водоноските в имотите си, заявявайки, че така ще улеснят имигрантите. "Вятърните мелници осигуряват източник на вода, който e безопасен за добитъка, следователно и за имигрантите", казва Викърс. Някои от собствениците на ферми обаче са се примирили. Един от тях е и съдията Раул М. Рамирес. Той е наясно с отчаянието, което смъртта на имигрантите причинява на семействата им. Рамирес често е викан, за да обяви имигранти за мъртви.

Кас Ернандес, който е сред най-младите фермери в Брукс каунти, разрешава на Каналес да постави две водноски в неговия имот. Ернандес непрекъснато е ядосан заради щетите и боклуците, които имигрантите нанасят на имота му - той се приближава към оградата, видимо раздразнен, вдига пуловери, шишета от аспирин и бутилки от вода. Но "поставихме водоноските, тъй като е хуманно", казва той, оглеждайки прерязаната бодлива тел. Ернандес е поставил няколко стълби срещу оградата, като се надява, че имигрантите ще престанат да я режат и споделя, че щетите, които понася, са на стойност 80 000 долара.

Когато забелязва няколко имигранти, движещи се заедно, той се обажда на граничната охрана. "Те са като куче, което се е изходило на моравата пред къщата ти", казва Ернандес за групичките имигранти. Той обаче признава, че съчувства на тези, които са прекалено слаби и болни, за да продължат пътя си. Ернандес казва, че ако някой почука на вратата му, той го кани да влезе, споделя вечерята си с него и му разрешава да се обади на роднините си. Имигрантът оценява това, но винаги съм нащрек, добавя фермерът. Той изважда полуавтоматично "Узи" и пистолет 38-и калибър от кухненските шкафове и пушка от килера, след което ги оставя на масата.

Повечето от жителите тук обаче са намерили общ език по един въпрос: необходимо е Вашингтон да бъде убеден, че Брукс каунти трябва да получи статут на граничен район - решение, което ще помогне за осигуряването на федерални средства, предназначени за сигурността на границата. Местните власти плащат по 2250 долара, за да се справят с всеки загинал имигрант, а тези разходи оказват допълнителен натиск върху икономика на Брукс каунти, която вече е засегната от свиването на приходите от петрол и газ. Миналата година Брукс каунти оряза здравните придобивки и заплащането на служителите.

"Изправени сме пред хуманитарна криза, а също така имаме и хуманитарни разходи", казва Урбино Мартинес, който е зам.-шериф на Брукс каунти. Той изчислява, че между 300 и 500 имигранти всеки ден преминават Брукс каунти. Това, от което се нуждаем, са "повече действия и по-малко думи", казва Мартинес. И добавя, че докато Вашингтон шикалкави около имиграционните проблеми, Брукс каунти плаща висока цена.

В ранчото на семейство Викърс кучетата на Линда влизат в един от водните басейни на вятърната мелница, където водорасли плуват върху червеникавата повърхност. Когато здрачът се спуска над обширната необитаема местност, обрасла с храсти, Викърс подкарва джипа си мълчаливо през зигзагообразните пътеки. Неочаквано спира и се пресяга да вземе бинокъла си. За няколко секунди го задържа на очите си и на лицето му се появява израз на възхищение. Изскочил е изненадан елен и миг след това обратно се връща в необитаемата територия, обрасла с храсти.