От онова "случайно" кафе в Кърджали между Лютви Местан и Бойко Борисов мина много време. И въпреки че тогава нашироко бе обсъждано, днес вече виждаме подготовка за съвместен обяд и вечеря. При изказвания в Народното събрание миналата седмица по повод очакваната оставка на кабинета и Борисов, и Местан си оставиха деликатни вратички един към друг. А ден по-късно направо ги официализираха в името на добруването на България с обща позиция за актуализацията на бюджета - централния и този на НЗОК, и подмяната на стария управител на БНБ. Когато заседаваха при президента по кризата за четвъртата по големина българска банка, която щеше да пострада, пак имаха удивително близки позиции, макар и далечни от здравия разум. Днес в синхрон не пестят критики към гуверньора на централната банка Иван Искров и радушно подкрепят кандидатурата на Кристалина Георгиева за еврокомисар. Съвпаденията са прекалено много, за да са случайни, дори за българската политическа практика.

Сигурно



"мостът на влюбените" е бил положен



върху телата на Цветан Цветанов и Делян Пеевски, които всеки от тях ще се наложи да пожертва заради обруления им публичен образ. Но това са тактически жертви за стратегическо партньорство.

Има един формален въпрос, който може да се превърне в повод за обществени брожения и евентуално гражданско недоволство. Дали бъдещата коалиция ще е официална, или неофициална. В първия случай ще трябва да се поемат много ясни публични ангажименти и да се дадат трудни обяснения за този брак при всички клетви, които са произнасяни от двете страни. От недобутаното барбекю на Доган до заявленията "никога коалиция с ДПС" и т.н. Дори повратлив халф на терена на масовите комуникации като Бойко Борисов трудно ще зомбира публиката, че стъпката му е принципна. Пред ДПС този проблем не стои с такава острота.

Другият вариант, който изглежда доста по-вероятен, е ГЕРБ да си съставят кабинет, а той да получи "тиха" парламентарна подкрепа с гласовете на движението. Така изпълнителната власт няма да изглежда коалиционна. ДПС ще си назначи мълчаливо хората, които иска по места, и ще държи кабинета в ръцете си.

Това, естествено, ще се усети до един-два месеца от журналистите, а след 4-5 месеца - и от т.нар. гражданско общество, което се бори със задкулисието. Любопитно е все пак да се види дали тогава някой ще задава въпроса КОЙ. Въпреки че в този период по-актуален ще е въпросът КОЛКО.

Този сценарий, разбира се, съдържа и забавни елементи, защото тогава ще се събудят за реалността всички от Реформаторския блок, които се готвят да "поставят условия" и да съучастват във властта, защото форматът бил ЕНП. Усещането, че си излишен, вече го изпитаха по време на "Синята коалиция", когато твърдяха, че



държали в ръцете си "златното ключе" към властта,



а вторият път сигурно вече ще им дадат "Златният скункс" за измаменото камилче на българската политика.

Има и една малка, но добра новина. Все пак като контролен буфер ще стои отново във властта една последователна партия с евроатлантическа ориентация, която няма да разреши драматично отклонение от курса на България и това е ДПС. Знам, че това, което казвам, няма да се хареса на мнозина, но фактите, а не емоцията, неумолимо сочат това. В редиците на БСП, ГЕРБ и АБВ се оказа пренаселено с хора, които са склонни, понякога и безвъзмездно, да обслужат всички интереси на Путин в страната ни. Тук не става дума за -фили и -фоби, а за българския национален интерес. След като страната ни е в друга цивилизационна орбита, е важно някой да си дава сметка, че интересите на Путин демонстрират един войнстващ национализъм, който очевидно не подбира средства. Нито финансови, нито военни. Партията, която го съзнава, е ДПС. Това, разбира се, не прави живота ни по-добър или по-чист от корупция, но поне сме държани в курса на времето и мястото, на което се намираме. През това време адептите на рубладжийската политикак, изглежда, не виждат, че Москва изпада във все по-голяма международна изолация.

Следващият, но не по важност въпрос е колко би издържало в тези условия следващото правителство и срокът никак не изглежда гарантиран като пълен мандат. Защото повече от десетилетие никой не смее да прави реформи в страната, а който ги направи, обикновено бива намразван от народа. Отговорът зависи много от това КАК ще се управлява? С каква компетентност и колко прозрачно? Защото всички претенции към управлението на Орешарски сега автоматично ще се изискват и от следващия премиер.