Дотук: В първия пленарен ден след изборите новият депутат Иванов и терминаторът на хлебарки Спиро си разменят дрехите. В костюма на Иванов Спиро става политическа звезда.

***

В бюфета на парламента. Журналистката Глория Карагеоргиева и Спиро пият кафе. На Спиро му се ядат кюфтета. Глория иска да научи всичко.

- Където има вредители, няма човещина! - споделя Спиро. - Изнесоха България!

- Здравата ръка ли е единственото спасение?

- Аз така ги разбирам нещата. Опит с вредителите имам голям. Не го ли унищожиш вредителя, остава жив!

На Глория й трептят ноздрите:

- Готов си да стигнеш докрай? А, Иванов?

- Готов съм! Аз си обичам работата! Нали затова станах терминатор!

- Значи според теб да си депутат значи да унищожаваш!

- Така де. Няма друго спасение от вредителите!

- Популист си, Иванов!

- А?

- Знаеш, че хората обичат това!

- Няма нищо по-хубаво от доволния клиент! Ти си доволен, той е доволен. Както казва шефът, "Важното е вредителите да не са доволни!"

Спиро се засмива, Глория не, тя го наблюдава внимателно.

- Иванов, ще отпадне ли Х-то от "БАХУР"?

- А?

- Край на хуманното развитие?

Спиро мисли. Вече не му се ядат кюфтета, иска тази напарфюмирана жена да не спира да го пита.

- Хубава отрова, добро напръскване, редовна обработка на обектите. Така разбирам аз нещата.

Край тях спира стратегът на Българския алианс за хуманно и устремно развитие "БАХУР".

- Гукате ли си? - усмихва се Георгиев.

- Ще подкрепите ли Иванов в родолюбивия му напън?

- Глория, ти все искаш всичко да знаеш! Иванов, имаме с теб работа!

Георгиев отвежда Спиро, който поглежда назад. Глория му помахва с маникюр. Малко по-късно и тя напуска бюфета.

Журналистката върви по парламентарен коридор. Иззад колона изскача Иванов.

- Госпожице! Моля ви!

Глория му хвърля професионален поглед:

- А, да, онзи с гащеризона.

- Госпожице! Аз съм депутатът Иванов!

- Аз пък току-що говорих с друг депутат Иванов.

- Той не е Иванов! Аз съм Иванов!

Тя пак го оглежда:

- Обаче онзи повече прилича на Иванов.

- Как може той повече да прилича на мен?! Госпожице, аз повече приличам на себе си!

- Я ми кажи кой си ти?

- Депутатът Иванов! Днес е първият ми пленарен ден!

- Защо си облечен с този гащеризон? Каква е тази пръскалка?

- Не знам! Не, знам! Аз днес пийнах малко повече, първи ден, вълнения, емоции, знаете как е...

- Знам как е! Накратко и по същество!

- Ами влязох в банята да се освежа и неусетно съм заспал във ваната. Когато се събудих и излязох от банята, костюма ми го нямаше, имаше само този гащеризон. Облякох го, за да не ходя гол. А каква е тази пръскалка не знам! За първи път я виждам!

Глория барабани с яркочервен нокът по силиконена устна.

- Госпожице, влезте ми в положението!

- Ще видим, ще видим...

Тя тръгва.

- Госпожице, моля ви!

- Ще видим!

Журналистката отминава по коридора. Иванов се чуди да тръгне ли след нея.

- Госпожице!

Иззад ъгъла се подава ръбест мъж.

- Какво става тук?

Иванов мълчи.

- Ти си от фирмата срещу хлебарки? Свърши ли работата?

- Не! Има още хлебарки!

- Ами пръскай тогава! И внимавай, парламент е това, охраняема зона!

- Ясно!

Иванов бърника пръскалката, ръбестият го наблюдава.

- Ако обичате, отдръпнете се, работим с отрови!

Мъжът се отдръпва, мята последен мръсен поглед на Иванов и тръгва по коридора.

***

Продължението - следващия понеделник.