Ефектът от мерките за субсидирана заетост продължава да бъде много спорен. Около 70% от хората, които са приключили работа по програми и мерки за заетост, финансирани от националния бюджет и от еврофондовете през юни, са се върнали обратно в бюрата по труда. Това показва справка на Агенцията по заетостта, изготвена за "Сега".

През юни по програми за заетост, насърчителни мерки по Закона за насърчаване на заетостта и по схеми на ОП "Развитие на човешките ресурси" са приключили договорите на около 1000 души. 700 от тях са се регистрирали отново в бюрата по труда. Няма данни дали останалите 300 души са си намерили по-трайна работа или просто не са се записали веднага в бюрата по труда.

"Европейската комисия е категорично против субсидираната заетост. Трябва да си го признаем - това е инструмент за политическо влияние", коментира вчера социалният министър в оставка Хасан Адемов. Той призна, че първото желание на кметовете в страната е да им се разкрият субсидирани места. "У нас все още битува мисленето, че работата трябва да отиде при безработния. А трябва да е обратното", допълни Адемов.

Подробни изследвания на ефекта от държавните мерки липсват въпреки милионите, които се наливат за тях. Например през първите девет месеца на миналата година по програмата "От социални помощи към осигуряване на заетост" са работили близо 42 хил. българи, което е струвало над 17.7 млн. лв. Колко от тях обаче след това са си намерили трайна работа, е въпрос без отговор.

Последното известно проучване на мерките за заетост е от 2010 г. Тогава изследване на националната статистика показа, че едва 13% от безработните, които са си намерили работа, са го направили чрез държавните програми и мерки за заетост. Субсидираната заетост отдавна се критикува от експертите заради ниската ефективност на мерките и високата им цена. Доказано е, че по този начин не се създават трайни работни места.

Доклад на Сметната палата за периода 2004-2006 г. за програмата "От социални помощи към осигуряване на заетост" показа, че тя е абсолютно неефективна, тъй като е осигурила трайно работно място на едва 0.27% от преминалите хора през нея, или на 800 души, а за периода са похарчени над 350 млн. лв. Според изчисление на Института за пазарна икономика от 2011 г. за десет години по програмата са изхарчени над 700 млн. лв., а резултатите остават спорни.

Далеч по-ефективни се оказват европейските програми за обучение. През миналата година 27 хил. безработни са преминали такива курсове с пари от ОП "Развитие на човешките ресурси". 23 хил. души са си намерили работа след такива мерки. 105 хил. души са работили. Ако не беше оперативната програма, безработицата у нас щеше да е по-висока с 1.5%, каза преди време вицепремиерът Зинаида Златанова.

---------ПРЕДЛОЖЕНИЕ

В новия план за заетост за 2015 г. се предлага "От социални помощи към създаване на заетост" да бъде закрита. Според зам.-министъра, който досега наблюдаваше този ресор - Росица Янкова, тази програма е изиграла своята роля и 13 години след създаването си е вече неефективна. В началото тя беше за 150 000 лица, а сега е пет пъти по-малка. В плана се предлага "От помощи към заетост" да бъде заменена с нова програма, която ще отчита регионалните специфики. В същото време ще предлага и нови възможности - например ще субсидира места за помощници към кметските наместници. Това ще са хора, които да помагат на възрастните и необразованите да си подават документите за пенсия, за помощи, разясни зам.-министърът. Проектът предвижда още да се увеличат с около 12 млн. лв. средствата за всички мерки и програми, с което бюджетът за субсидирана заетост ще стигне почти 100 млн. лв. Предстои да се види дали следващите правителства ще се съобразят с проекта на тази власт, или ще започнат работата отначало.