Служебният кабинет ще има ограничени възможности да поема допълнителни разходи, след като парламентът отказа да подкрепи предложената от кабинета "Орешарски" актуализация на държавния бюджет. Бюджетите на министерствата ще бъдат орязани със 17%, като ситуацията е особено рискова при МВР заради бежанската криза. Не е ясно и дали ще стигнат допълнително отпуснатите пари за бедствия на фона на лавинообразно растящите сметки за нанесените щети от наводненията. Още отсега експерти и политици очакват, че актуализацията на държавния бюджет ще бъде тема номер за 43-тото народно събрание. За края на годината се отлага и развръзката с КТБ.

Това се разбра на последното заседание на 42-рото народно събрание. В последния си ден депутатите одобриха само отделни поправки, свързани със завишаването на разходите на НЗОК.

До орязването на бюджетите на министерствата се стигна след категоричен отказ на БСП да допусне завишаване на планирания за тази година дефицит. Според предложената от правителството актуализация дефицитът трябваше да порасне със 725 млн. лв. - 225 млн. лв. допълнителни разходи за НЗОК и 500 млн. лв. очаквано неизпълнение на приходите. В БСП продължават да отричат, че има проблеми с приходите, и затова настояха парите за НЗОК да се осигурят чрез допълнително орязване на разходите на първостепенните разпоредители с бюджет.

Така според окончателно гласуваните от депутатите текстове годишните бюджети на общо 45 институции ще бъдат орязани с 10% вместо заложеното в момента ограничение от 5%. Реално за оставащите месеци на годината това означава намаление на бюджетите със 17% (за да се наваксат първите 7 месеца, когато нямаше допълнително ограничение). В абсолютна сума бюджетът на тези институции ще бъде намален с общо 460.8 млн. лв. 225 млн. лв. от тях ще отидат за покриване на дефицита в бюджета на здравната каса, а останалите ще се дадат в края на годината, под условие че планираният дефицит не е надхвърлен.

От приложената към одобрените текстове таблица става ясно, че ударът ще се почувства особено сериозно във ведомствата с големи бюджети. Бюджетът на МВР например трябва да бъде намален с близо 97.7 млн. лв., при положение че министерството среща сериозни трудности заради бежанската криза и нееднократно бе подпомагано от кабинета с извънредни субсидии. Сходна е картината и във военното министерство, което няма да може да разчита на 99.8 млн. лв. ГЕРБ посочиха, че трудности ще има и в регионалното ведомство, което губи 20.6 млн. лв., а ще трябва да подсигури ресурс за ремонт на пътища след наводненията. Според депутатите на Борисов от актуализацията за НЗОК сериозно ще пострада и здравното министерство, където намалението е 37.9 млн. лв.

Социалното министерство, което също е с висок бюджет, ще се лиши само от 9.9 млн. лв., тъй като изплащаните помощи и обезщетения са изключени от буферите. Изключени от списъка са и университетите, както и парите на общините за делегираните дейности като образование и здравеопазване. Лишения обаче ще претърпят БНТ, БНР и БТА.

Според ГЕРБ орязването на бюджетите на министерствата в такъв размер е равнозначно на блокиране на държавата. "Няма как такова намаление да се подсигури само по линия на текущата издръжка и е възможно да се стигне до намаляване на бюджета за заплати. Това, което мнозинството гласува, е блокиране на държавата", коментира Менда Стоянова от ГЕРБ. Тя изтъкна, че удръжката за някои институции като МВР противоречи на прясно вменените им нови функции. От партията на Бойко Борисов считат, че заложеният в бюджета буфер от 5% е достатъчно тежко ограничение и допълнителните средства за НЗОК би следвало да се осигурят за сметка на допускане на по-висок дефицит. Орязването на средства на министерствата е редовна практика при затруднения с изпълнението на бюджета, но рядко се стига до подобни високи проценти. М.г. служебното правителство на Марин Райков едва успя да убеди министерствата да свият разходите си с 2.5%.

Още вчера политици и експерти коментираха, че актуализацията на бюджета ще бъде отново на дневен ред наесен, след сформиране на новото Народно събрание и на новия кабинет. "Със сигурност това ще е една от първите точки в дневния ред на ново Народно събрание, като лично аз очаквам дефицитът да бъде завишен с 1% и да достигне до 2.8% от БВП", коментира председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев от ДПС. На дневен ред може да се върне и бюджетът на НЗОК, който се актуализира с 225 млн. лв. при изчислен от Надзорния съвет недостиг в размер на 328 млн. лв. Не е ясно и доколко ще стигнат отпуснатите от депутатите 50 млн. лв. допълнително за фонда за бедствия и аварии. Още преди голямото наводнение в "Аспарухово" и Добрич във фонда бяха останали едва 15 млн. лв. Допълнителните средства за бедствия и аварии бяха осигурени по линия на кухата програма за инвестиции в областта на енергетиката, по която трябваше да се изхарчат 150 млн. лв. от отменената от Конституционния съд такса "ВЕИ".

И вчера от "Коалиция за България" настояваха, че правителството на Орешарски оставя сериозен фискален резерв - в размер на 8 млрд. лв. Както "Сега" писа обаче, служебното правителство не трябва да посяга смело на тези суми заради предстоящи крупни падежи по емитиран дълг в края на тази и началото на следващата година.



РАЗВРЪЗКА

Развръзката с КТБ окончателно бе отложена за края на годината, след като парламентът отказа да подкрепи предложено в последния момент решение от депутати на ДПС. От движението настояха да бъдат приети промени в закона за гарантиране на влоговете, които да направят възможно изплащането на гарантираните депозити в размер до 196 000 лв. още от 20 август. В момента изплащането на депозитите е възможно само при отнета лицензия на банката. От ДПС се аргументираха, че по този начин ще бъдат защитени интересите на малките фирми и дребните вложители, които ще получат по-бързо достъп до средствата си. Движението обаче постави изрично условие за отпадане на банковата тайна, в случай че вложителите някога са заемали публична длъжност и са били задължени да подават декларации за имотното си състояние пред Сметната палата. Според ДПС в този кръг влизат около 10 000 души. На въпрос на "Сега" дали банковата тайна би следвала да падне само за гарантираната по закон сума до 196 000 лв., Йордан Цонев от ДПС уточни, че движението настоява в такъв случай да се обявява пълният размер на депозита. Искането на ДПС за подобни промени изобщо не бе допуснато до дебат в пленарната зала с аргумента, че то се внася като предложение на бюджетната комисия, а тя не е била съгласна и е отхвърлила тези текстове. От ДПС обаче разчетоха позицията на мнозинството като нежелание да се разкрият зависимостите на публични лица от КТБ. "Това е поредният опит да се предреши съдбата на КТБ и да започнат да се изплащат суми преди наличието на информация за състоянието на банката", коментира депутатът от БСП Румен Гечев.