Навъртах се в кухнята, за да разбера ще се яде ли тази вечер (от 25 години се е яло, но знае ли човек, винаги има първи път), когато на вратата се позвъни. Отворих - Близнашки, служебният премиер. С бодигардове и секретарка.

- Може ли? - попита.

Пуснах го и той право в кухнята. Разтревожих се за миш-маша, особено с тези бодигардове, те сигурно по двойни порции ядат. Премиерът обаче седна край масата, покани ме с жест на другия стол. Седнах и понеже в кухнята тясно, бодигардовете се лепнаха за мен, а секретарката не, тя застана до жена ми и двете нещо си зашепнаха по женски.

- Тук съм, защото президентът ни натовари с твърде амбициозни очаквания - каза Близнашки.

- Положението ми е ясно - уверих го, - и аз трябва да оправя казанчето в тоалетната.

- И да си сменяш чорапите, и да не хъркаш! - обади се жена ми.

С цялото си държание премиерът показа, че е впечатлен:

- Наистина амбициозна програма! Ние обаче решихме да се съсредоточим върху успешното провеждане на предстоящите избори.

- Видя ли бе! - подметнах към жена ми. - А ти "Казанчето, та казанчето!" Избори идат, ей, съдбоносни!

- Я не ми се прави на мъж, че не знаеш най-главното!

Погледнах от упор Близнашки, очите му замърдаха зад очилата като хамстери на витрината в зоомагазин, но бързо се взе в ръце, каза меко:

- В последните секунди от управлението на кабинета "Орешарски" е взето решение да бъдете освободен като глава на семейството.

- Как така?! - подскочих.

Той сви костюмирани рамене:

- Въпрос на управленски приоритети. Пуснаха помпената станция на "Южен поток" в Паша дере и...

- И това на изпроводяк! - избълвах жлъчно. - Надявам се, че поне крушките и килимите от служебните си кабинети не са задигнали.

Близнашки се умисли, даде знак на секретарката си, тя изтича навън.

- И сега какво? - продължих.

- Назначен е служебен глава на семейството - обясни ми той. - До избирането на нов.

- Комшията, нали!

- Не, жена ви.

Такъв удар не бях очаквал дори и от такова правителство!

- Ами значи сега ти ще оправиш казанчето! - подметнах ехидно на жена ми.

- Ти за казанчето не бери грижа, оправено е вече!

Един от бодигардовете влезе в кухнята, обличайки си сакото. Жена ми му даде чиния с миш-маш и той закуса, без да изпуска от очи оперативната обстановка в помещението.

- Ето затова паднахме под 5-вековно иго и останахме четвърти на световното в Америка! - обобщих мрачно.

- Това с общи усилия ще го преодолеем - успокои ме премиерът. - Друго сега е по-важно - как да съкратим разходите!

- И ти ли, Близнашки! - проплаках класически.

Той заговори бързо:

- Плевнелиев се ангажира, че служебният кабинет ще съкрати разходите с около 100 милиона евро, за да освободи средства, с които да плати на Брюксел наложените ни глоби, за да бъдат размразени еврофондове в размер на 2 милиарда евро...

Прекъснах го:

- Ясно. От здравеопазването ли ще режете или от образованието?

- От миш-маша. От утре ще е без сирене.

- Как така от миш-маша?! Как така без сирене?!!! Затова ли номинирахме Кристалина за външен министър на Евросъюза?!!!

- Налага се - меко каза Близнашки.

- Е, от моето сирене ли ще спестите 100 милиона евро!

- Не, разбира се, това е смешно. От утре миш-машът ще е и без яйца.

Отговорих му с грубо мълчание. Той стана, ръкува се с жена ми:

- Трябва да тръгвам, предстои ми да мина и през съседите ви.

- Не и преди да опитате миш-машчето ми!

- Съжалявам, госпожо, работа ни чака...

- Не, не ви пускам!...

Оставих ги да се разберат по служебному.