Вы здесь из искры раздували пламя,
Спасибо Вам, я греюсь у костра.

Лична молба

Загледан на ТВ-то във екрана,

към теб вълна от нежност ме обхвана

и питам те сега, Родино моя:

- К'во стана, мила, та си още в тоя

ужасен кръг, от който път не води,

к'во стана, че сред другите народи

ти най закъса, и кога най-сетне

ще се оправиш и над теб ще светне,

след толкоз мъки, слънцето, Родино!

Да, туй съм ти го казвал и преди, но

сега съм остарял и в мен старика,

-, Побързай, миличка! - със страх ти вика.

Когато дойде за раздяла време,

възможно е друг страх да ме обземе,

но днеска, щом в екрана те погледна,

- Оправяй се, - ти казвам, - моя бедна!

Не много да живея ми остава,

не ща да се простя със теб, такава!