|
Още на 2 януари НЦИОМ обяви, че сините вече са трета политическа сила и те останаха такава през цялата година. Партията поддържаше рейтинг 9-10%, докато накрая закова общественото доверие на 8%.
Синята година стартира с един референдум. През януари СДС проведе десетдневно национално допитване, за да си изясни какви промени в партийните устав и програма трябва да бъдат приети на най-важния партиен форум - 13-ата конференция, за да си върне СДС позагубеното обществено доверие. Партийният плебесцит бе открит - сините зададоха своите 10 въпроси както към членовете на партията, така и към симпатизантите.
9 от 10-те въпроси, които бяха поставени, засягаха устава на партията. Разбира се, уставът бе написан предварително.
В резултат на допитването сините направиха следните промени: НИС вече се избира от Националния съвет по предложение на председателя; част от НС на СДС се избира от конференцията; политическата и административната власт в партията се разделиха; създадени бяха съюзи към СДС; отпадна поръчителството за нови членове.
Всички тези промени се реализираха на 13-ата национална конференция през март. Тогава Надежда Михайлова стана лидер на СДС. Преди да се стигне до този избор обаче, СДС изживя поредната си драма. Едната Михайлова (Надежда) дълго се колеба дали да се бори за поста с другата Михайлова (Екатерина).
През януари Йордан Соколов и други приближени на Иван Костов твърдяха, че Надежда няма да се кандидатира. Говореше се, че те се опитват да я разкандардисат. Нещата обаче се завъртяха бързо в края на януари, когато Инициативен комитет от Хасково издигна кандидатурата на Надежда Михайлова за председател на СДС, а след това, в началото на февруари, и младежката организация на сините - МСДС, застана зад нея.
На 5 февруари, след заседание на НИС, Йордан Соколов и бившият младежки лидер Велислав Величков всяха смут в партията, като обясниха, че МСДС е издигнал Надежда Михайлова под натиска на Евгений Бакърджиев. Тогава Йордан Соколов нарича шефа на МСДС Мирослав Боршош "човек на Бакърджиев". Едва седмица по-късно Надежда Михайлова обяви намерението си да се кандидатира за шеф на СДС. "Зад Надежда Михайлова стоят аварите", каза тогава Светослав Лучников, визирайки хората, които по един или друг начин напуснаха СДС - Бакърджиев, Бисеров, Софиянски.
На 10 март 13-ата национална конференция избра категорично Надежда Михайлова за лидер на партията. Иван Иванов стана главен секретар. Пак през март, без никакъв проблем, Националния съвет избра новото оперативно ръководство на партията - НИС на СДС, в което 90% от хората бяха "нови лица".
13-ата конференция остана в историята и с
първото проговаряне на Иван Костов.
Тогава Командира дръпна прочутата си реч, в която се описа като сърдит паметник, който сочи пътя.
Пет дни по-късно Костов прописа - прати писмо до премиера Симеон Сакскобургготски с молба да спре сделката за замяна на външния ни дълг. В края на ноември бившият лидер отново проговори - на разширено заседание на Националния съвет той поиска извинение от Георги Първанов за думи, казани преди две години.
Малко след националната конференция СДС достигна своя връх за 2002 г. Въпреки че през годината нямаше национални избори, СДС имаше повод за гордост именно на един вот. На 27 април подкрепяната от сините Елеонора Николова стана кмет на Русе. За сините това бе голям успех, тъй като на частичните избори през този април нито БСП, нито НДСВ успяха да спечелят кметско място в голяма община.
През 2003 г. сините
имаха още поне три повода за законна гордост.
През юли те сътвориха една добра декларация, с която признаха българския патриарх Максим и го призоваха час по-скоро да възстанови накърненото православно единство.
На 18 октомври Надежда Михайлова бе преизбрана за заместник-председател на ЕНП в Ещорил, Португалия.
С активната си намеса сините депутати успяха да вкарат правителството в дебата за АЕЦ като накараха жълтите си колеги да гласуват в началото на октомври онова решение на парламента, според което 3-и и 4-и блок на централата могат да се затворят едва след приемането ни в Европейския съюз.
Годината бе ключова за СДС и в стремежа му да остане фактор в дясното пространство. Почти всеки месец разни хора говореха за коалиция на сините с управляващите и почти всеки месец "Раковски" 134 отричаше да се готви подобно нещо. На 21 юли, докато Надежда Михайлова бе заедно със Сергей Станишев в Москва, лидерът на свободните демократи Стефан Софиянски заплаши, че ако няма коалиция СДС-НДСВ, ще се кандидатира за още един кметски мандат.
Сините отминаха тази атака на Софиянски, но през октомври последва още една - кметът каза, че иска предварителни избори сред десните партии, на които да се излъчат общи кандидат-кметове, а Евгений Бакърджиев покани лидерите на 9 десни партии на разговори за бъдещето на дясното политическо пространство.
Тук сините не издържаха - отхвърлиха офертите на Софиянски и Бакърджиев, а на 29 октомври Националният съвет на СДС реши категорично, че партията ще издигне кандидат за кмет на София. След една среща на Михайлова с Филип Димитров и Петър Стоянов стана ясно, че сините натискат Софиянски да се откаже от участие в изборите през есента на 2003 г. Впоследствие сините решиха, че единствените им партньори на местния вот догодина ще бъдат структурите на гражданското общество.
2002 г. бе последна за вестник "Демокрация".
Надежда го спря, щото секнаха парите за него. В момента все още синдиците не са влезли в изданието, а на 8 юли ИПК "Родина" повдигна обвинение срещу издателство "Демокрация" - за умишлен фалит на вестника. На всичкото отгоре в средата на май неизвестни пребиха издателката на "Демокрация" Теодора Халачева.
Щом става дума за СДС, трябва да се отбележи, че 2002 г. бе и годината на Сугарев. Едвин се върна от Индия и цяла година бе любима храна за вестниците. Надежда го направи зам.-председател на СДС, но той подаде оставка на 10 септември, след като усети, че тя не го защищава при соловите му акции. А те не бяха една и две. На 24 април, например, Сугарев рече, че министър Димитър Калчев е бил агент "Колев". На 13 април пък обяви, че Петър Стоянов е искал да маха Иван Костов през 2001 г. и настоявал СДС да сформира коалиция с ДПС. Всички знаят какво стана на 5 ноември - Еди даде скандална пресконференция, на която иска имунитета на главния прокурор Филчев. Тази драма още се точи, тя прерасна в "Станковгейт" и краят й не се вижда.
Сините посветиха голяма част от годината, за да се борят за конституционни промени.
За пет месеца СДС мина през оптимизма, че такива промени са възможни, до песимизма, че това няма да стане в рамките на този парламент. На 4 юли сините представиха своите
24 радикални идеи за промяна на основния закон.
Известно време политическите централи нямаха идея как да реагират на това искане. В това време, на 12 юли президентът поиска да започнат консултации за промяна на основния закон. В края на октомври сините спретнаха една дискусия в НДК, на която дори министър Станков подкрепи идеите им за ремонт на конституцията в частта им за съдебната система. Впоследствие като че ли СДС се отказа да се бори за конституционни промени. Екатерина Михайлова сподели, че тази работа явно няма да се случи в този парламент, точно във времето, в което от НДСВ дадоха сигнали, че пишат собствени промени.
А, имаше и нещо друго. Изгоненият от България бизнесмен Денис Ершов заведе дело за клевета срещу Надежда. Тя обаче го спечели. ОДС бе разтърсено и от друга съдебна атака - през юли Върховна касационна прокуратура повдигна три обвинения срещу бившия земеделски министър Венцислав Върбанов, който още през март остана без депутатски имунитет. Впоследствие обвиненията паднаха.
2002 г. бе дълбоко опозиционна за СДС.
Сините рано обявиха, че са единствената опозиционна сила в парламента и не спряха да клатят властта. Още на 22 януари Екатерина Михайлова нарече кабинета на Сакскобургготски "правителство на лъжата" и поиска смени на ключови министри. До края на годината почти не остана министър, на който сините да не са искали оставката.
На 4 февруари сините и партньорите им внесоха в деловодството на НС вот на недоверие за лекарствената политика на правителството. На 13 февруари този вот бе отхвърлен, като за него гласуваха само 50-те депутати от ОДС.
На 22 ноември СДС внесе втори вот на недоверие срещу правителството на Сакскобургготски - за грубо и безпрецедентно нарушение на конституцията и незачитане на решение на парламента във връзка със затваряне на глава "Енергетика". Този вот бе отхвърлен седмица по-късно като "за" него този път гласуваха и депутатите от БСП.
Малките закачки на СДС с властта не спряха цяла година. През февруари сините сезираха главният прокурор за нарушения на конституцията при договора на МФ с английската "Краун Ейджънтс". През март атакуваха министър Свинаров заради идеята му да се разпуснат парламентарните групи и във връзка с евентуалната ни покана в НАТО да се създаде общ парламентарен съюз.
Пак през март сините, заедно с червените депутати, напуснаха пленарна зала на парламента - те бойкотираха сделката за замяна на брейди-книжата с еврооблигации, предложена от правителството.
През април Надежда Михайлова поиска от президента да наложи вето върху закона за класифицираната информация.
През юли започна атаката на СДС срещу начина, по който властта се канеше да унищожава ракетните комплекси СС-23.
През август СДС нападаше заради сделката за "Булгартабак", заради престрелките в София и прожекциите на "На всеки километър". Сините посветиха септември и октомври на АЕЦ, после се захванаха със сделката за БТК, после емнаха управляващите заради "ТЕРЕМ" и т.н., и т.н.
Годината
започна оптимистично за СДС, но свърши лошо.
За пет дни сините дадоха поне пет довода, че промените в партията не са драстични и няма да доведат бързо до положителен резултат.
Първо се чуха гласове в СДС, че последният вот на недоверие е бил ненужен, защото бил ляв. После обвиниха ръководството, че не постъпва правилно като гласува заедно с БСП. След това Иван Костов рече, че иска извинение от Първанов, а Надежда тръгна да му чисти имиджа - което върна СДС в дебата за корупцията и клиентелизма. После пък стана ясно, че НИС не е имал идея, че СДС ще атакува сделката за БТК. Някой друг решил това - с което се затвърди впечатлението, че в СДС има два центъра на власт. На "Раковски" и във фондация "Демокрация". През декември сините тръгнаха да търсят място в администрацията си на уволнения през октомври шеф на БТА Панайот Денев, с което внесоха смут в аналитичния си отдел.
Създаде се впечатление, че екипа, който иска да "проветри" СДС не е единен и не е екип. Както казва един политолог, да отвориш прозорците е добре, но по-важното е някой да мине оттам.
Оттук-нататък СДС е вперил поглед в края на 2003 г. - в изборите за местни органи на властта. Сините са наясно, че задължително трябва да спечелят изборите в София, Пловдив и още няколко от големите общини. Ако това не стане, сините ще се борят само за едно - за оцеляване.
|
|