Рекох да се срещна с държавата - да й задам въпроси, които вълнуват хората, да ги науча от първа ръка, а да не се мятаме нощем в леглата си и да викаме "Мамо, мамо!". Пък и да си поговорим по други сериозни теми. Например - важно ли е да имаш собствена четка за зъби и ще има ли щастие за всички? Ей такива жизненоважни неща ни вълнуваха. Много хора чакаха на мен, много залагахме на срещата с държавата.

Отидох в приемната и рекох:

- Искам среща с държавата?

Огледаха ме много внимателно от главата до петите.

- Вие да не сте голям инвеститор?

- Не съм. И малък не съм - признах си.

- Случайно да сте представител на чужда велика сила?

- Не съм - рекох - и не е случайно. Представител съм на вечен доминион, ситен и дребен.

Онези продължиха да питат:

- Случайно да сте представител на политическа партия, представена в парламента и обичана от народа?

- Не.

- Да сте виден представител на спорта или научните среди?

- Не.

- Да сте представител на малцинствата?

- Не съм.

- Да имате пълномощно от различните малцинствени групи, религиозни общности или граждански сдружения?

- Никакво пълномощно нямам.

- В такъв случай - рекоха ми най-делово - ние трябва да ви кажем, че молбата ви за среща с държавата е отхвърлена.

- И държавата няма да ме приеме?

Бяха категорични:

- Не!

Не исках така лесно да отстъпя. Хванах се здраво за бюрото и рекох на висок глас:

- Аз съм редовен данъкоплатец!

Онези отсреща поклатиха глави:

- Не си. Това са празни приказки. От много време си безработен и не плащаш нищо на държавата. Също така нямаш и здравни осигуровки, дори четка за зъби нямаш.

Втвърдих тона:

- Така е, но толкова години съм работил съвестно и честно за доброто на държавата, нали!

- Спорно е - рекоха онези.

- Нищо не е спорно - казах. - Винаги съм защитавал държавата, винаги съм бил на нейна страна!

Онези впериха очи в компютрите си, а после рекоха:

- И това не е така. По изборите не гласуваш, псуваш партиите и политиците, а има ли протести срещу държавата, все си на първа линия.

Истина беше, всичко знаеха. И не спираха:

- Пушиш скапани цигари, пиеш разни ментета, ядеш най-евтините храни. С това не подкрепяш нито пазара, нито производството у нас, че да се правиш на такъв голям патриот.

- Така е - рекох, - ама аз нямам работа, нямам пари за повече...

- Нямаш работа - рекоха ми, - щото отказа да се преквалифицираш, не знаеш никакви чужди езици, не пипаш нищо на компютър. Седиш си пред телевизора и псуваш наред, ама това не е професия и няма и да бъде. И навсякъде твърдиш, че за всичко ти е виновна държавата!

- Ама...

- Няма ама! - отсякоха онези.

Заинатих се:

- Искам да се срещна с държавата и да я питам за важни неща!

- Знаем - казаха ми - какво ще я питаш. Ще има ли щастие за всички и други такива глупости, нали?

- Аха...

- Няма да има за всички.

- Това сигурно ли е?

- Категорично!

Не се съгласих:

- Хората няма да са съгласни с това. Други ще дойдат, с нови въпроси, с нови искания.

Рекоха ми право в очите:

- Първо - спираш да говориш от името на хората и народа. И второ - народът има почти всичко и затова неговите искания трябва да са минимални - да иска само хляб, примерно.

- Скапана работа - викат после приятелите ми. - Значи спецовете знаят всичко за всеки от нас? И дума не можеш да речеш срещу някого, без да те регистрират, така ли? И всичко това е, защото у нас винаги цепим косъма на две, а истината - на три!

И добавят:

- Днеска е трудно да си българин! Мнозина вече се отказаха от това усилие... Явно ще трябва да си купим четка за зъбите.