Енергийният борд, за който настояваха асоциации на производители, работодатели, синдикати и неправителствени организации ще заработи, но на първо време без участието на експерти от Брюксел, от Световната банка или от Европейската банка за възстановяване и развитие. Те обаче ще могат да бъдат поканени допълнително. Това предвижда правителствено постановление, чийто проект бе публикуван вчера. Очаква се документът да бъде одобрен на утрешното заседание на Министерския съвет. В него е разписано кой ще участва в борда, доколко ще се разпростират правомощията му, както и как ще бъде организирана неговата работа.

Очаквано председател на борда ще бъде вицепремиерът и строителен министър Екатерина Захариева, а неин заместник ще е енергийният министър Васил Щонов. Бордът ще анализира състоянието на сектора, както и ще очертае причините, довели до кризата в енергетиката. Целта е след това експертите да предложат работещи решения, с които държавата да се съобрази. Административното и техническото обслужване на борда, както и финансирането на това обслужване ще са за сметка на Министерския съвет.

Според проекта на постановлението участниците в борда, без евентуално привлечени външни експерти, ще са 29. По какъв начин те ще стигат до общо решение, е трудно да се прогнозира. Със сигурност ще са нужни доста компромиси, тъй като на масата един до друг ще седнат председателят на ДКЕВР Боян Боев, шефовете на трите ЕРП-та - ЧЕЗ, ЕВН, "Енерго-Про", по един представител от фотоволтаичната, вятърната и водната асоциация, от двата американски теца "Марица-изток 1" и "Марица-изток 3" и др. Свой представител ще имат и Асоциацията на банките, които са отпуснали сериозни кредити за ВЕИ, Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал, Търговско-промишлената палата, КРИБ. По един представител ще има и от КТ "Подкрепа" и КНСБ.

Според Красен Станчев от Института за пазарна икономика, който бе сред първите предложили създаването на енергиен борд, целта е диалогът да се води открито. "В борда трябва да участват експерти от ЕК, ЕБВР, Световната банка и от страната, но не много на брой", заяви той пред в. "Труд" вчера.

През миналата седмица енергийният еврокомисар Гюнтер Йотингер подкрепи идеята за борда и дори покани бъдещите участници в него на среща в Европейската комисия. На срещата си с вицепремиера Екатерина Захариева двамата са коментирали, че решенията за развитието на българската енергетика трябва да се взимат в София, а не в друга европейска страна или на друг континент.



ФАЛСТАРТ

Едва проработил, балансиращият пазар вече е обект на сериозни критики. Според шефа на Федерацията на индустриалните енергийни консуматори Константин Стаменов той е неефективен и на практика отчита сериозни изкривявания. "90% от договорите са по една и съща цена 24 часа в денонощието, което е показател за реалната липса на пазар", обясни той пред БНР вчера. Стаменов посочи, че откакто е започнал през юни, пазарът е отчел часове, за които цената на тока е достигала до 2 хил. лв. за мегаватчас, когато е използвана енергията от ПАВЕЦ "Чаира". Именно това показвало липсата на баланс - в страната има свръхпроизводство на електричество и през нощта се изключват мощности, а в същото време цената за мегаватчас остава висока.