|
| 76-годишният Петър Балбузанов от Русе протестира вече трета година с плакат срещу безхаберието на българските управници. Всеки четвъртък пенсионираният бивш учител по история излиза за един час пред общината, за да настоява виновниците за кризата в страната да бъдат наказани. Досега е пропуснал само един път, и то по здравословни причини. За разлика от него, столичните пенсионери отдавна прекратиха традицията да се събират всеки четвъртък на митинг. |
Пред бТВ вчера Христосков допусна, че осигуровките за пенсия и за безработица може да се увеличат с 1-2% от 2015 г. Според разчетите на НОИ осигуровките ни трябва да се вдигнат със 7.3%, за да се балансират приходите и разходите в бюджета на общественото осигуряване. Разчетите са правени преди служебния кабинет, но пак се завъртяха заради консултативния съвет по оптимизиране на осигурителната система, който възобнови работа. "Евентуално можем да говорим за увеличаване на осигуровките във фонд "Пенсии" и фонд "Работна заплата" в размер на 1-2%. Но никой не е мислил да увеличава осигуровките със 7.3% веднага и сега. Това е смешен плач на работодателите", коментира пред бТВ Христосков. Той даде за пример фонд "Безработица", в който би се постигнал баланс между приходите и разходите при увеличение на вноската с 1%. "Със сегашното ниво на тази вноска, което е 1%, не биха могли да се изплащат обезщетения за безработица на над 100 хиляди души, без да има ограничения в размера", подчерта вицепремиерът. Ако преди обезщетението беше фиксирано, сега зависи от това на какъв доход се осигурява съкратеният за 15 месеца назад.
Здравният министър не се нае да съобщи конкретен процент, с който трябва да бъдат увеличени вноските за здраве. "Системата има нужда от още пари. Откъде да дойдат те е въпросът. Дали от увеличаване на здравната вноска, дали с издължаването на това, което държавата дължи на системата на здравеопазване, като казвам системата, имам предвид здравната каса, или да се прецизират разходите. Всичко това трябва да заработи едновременно и нищо не може да стане в тия два месеца", каза Мирослав Ненков пред БНТ. За вдигане на вноската за здраве се заговори и при кабинета "Орешарски". Тогава здравният министър Таня Андреева обяви, че вноските трябва да се увеличат от 8 на 9%, но до дебат по същество не се стигна.
КРИЗА
Ненков отново повтори вчера, че актуализацията на здравния бюджет с 225 млн. лв. ще стигне на касата за 2 месеца, но не и до края на годината. Според министъра броят на болниците у нас е голям, но въпреки това не е лесно да се премахнат по-малките между тях, тъй като изпълняват важна социална функция. Той заяви още, че няма болници, които да са заплашени от затваряне заради липса на средства. "Такава е спецификата на финансиране, че ако една болница работи малко повече, трупа повече дългове", обясни Ненков.
Христосков: 400 лв. минимална заплата няма да навреди на бизнеса
400 лв. минимална работна заплата няма да навреди на бизнеса и няма да доведе до сътресения в заетостта, смята служебният вицепремиер и министър на труда Йордан Христосков. В тригодишната бюджетна прогноза на страната е заложено, че догодина минималното възнаграждение трябва да се увеличи с 40 лв. - на 380 лв., а през 2016 г. да стигне 420 лв.
Хростосков обаче е привърженик на по-рязко увеличение, защото "България е на опашката по минимални гарантирани доходи в Европа". Той е категоричен, че ръстът на минималната заплата няма да има негативно влияние на пазара на труда и няма да доведе до увеличаване на безработицата, както твърдят работодателски организации. "През последните години минималната заплата се е увеличила почти дойно, а безработица се движи в нормални граници", аргументира се вицепремиерът. Според проучване, поръчано от социалното министерство, 36 на сто от работодателите заявяват, че минималната заплата е фактор за намаляване на заетостта в страната. 1/4 от фирмите твърдят, че минималната заплата пречи на наемането на нискоквалифицирани работници, а за 43 на сто от предприятията тя е пречка за наемането на млади хора.
Вицепремиерът смята за редно за определяне на минималната заплата да има точна формула с измерими критерии - на първо място производителността на труда, както и издръжката на живот и линията на бедността. Подобна формула се появяваше и при предишните двама социални министри, но Тотю Младенов и Хасан Адемов не успяха да я прокарат. В последния вариант формулата включваше три основни пункта - минималното възнаграждение да не бъде по-ниско от 35% от средната за страната заплата за последното тримесечие и не по-високо от 55 на сто от нея. След удържането на данъци и осигуровки минималната заплата трябваше да не е по-ниска от линията на бедността за страната, а индексацията й трябваше да се прави според инфлацията. Линията на бедността бе спорният момент между бизнеса и синдикатите, тъй като според работодателите заплатата не е социална помощ, а възнаграждение за труд. В момента нивото на минималния доход се определя по усмотрение на политиците.
Хростосков обаче е привърженик на по-рязко увеличение, защото "България е на опашката по минимални гарантирани доходи в Европа". Той е категоричен, че ръстът на минималната заплата няма да има негативно влияние на пазара на труда и няма да доведе до увеличаване на безработицата, както твърдят работодателски организации. "През последните години минималната заплата се е увеличила почти дойно, а безработица се движи в нормални граници", аргументира се вицепремиерът. Според проучване, поръчано от социалното министерство, 36 на сто от работодателите заявяват, че минималната заплата е фактор за намаляване на заетостта в страната. 1/4 от фирмите твърдят, че минималната заплата пречи на наемането на нискоквалифицирани работници, а за 43 на сто от предприятията тя е пречка за наемането на млади хора.
Вицепремиерът смята за редно за определяне на минималната заплата да има точна формула с измерими критерии - на първо място производителността на труда, както и издръжката на живот и линията на бедността. Подобна формула се появяваше и при предишните двама социални министри, но Тотю Младенов и Хасан Адемов не успяха да я прокарат. В последния вариант формулата включваше три основни пункта - минималното възнаграждение да не бъде по-ниско от 35% от средната за страната заплата за последното тримесечие и не по-високо от 55 на сто от нея. След удържането на данъци и осигуровки минималната заплата трябваше да не е по-ниска от линията на бедността за страната, а индексацията й трябваше да се прави според инфлацията. Линията на бедността бе спорният момент между бизнеса и синдикатите, тъй като според работодателите заплатата не е социална помощ, а възнаграждение за труд. В момента нивото на минималния доход се определя по усмотрение на политиците.
