Прелитащият се вдигна над печата със специална мисия - да огледа каква е конюнктурата. "Труд" с екожалейка на 1-а страница: "Бизнес климатът се влошава трети месец"... Според НСИ работата върви на зле и до края на годината се очаква страната да изгуби 380 млн. евро от ЕС. Но това не е всичко и под заплаха били проекти за още 1.5 млрд. лв. Най-големи песимисти били строителните фирми. Абе мрррак!

Направихме вираж към по-весел сектор на същата страница на "Труд", но що да видим: "Крах на пазара на цигански булки". Там "сделка има само ако съвпадат характерите". Какви характери, какви пет евро в кризата?

"Стандарт" показва на фона на тия глезотии суровата действителност: "Село със 100 ергени си търси невести". Ардинското Горно Прахово закъсало, защото момите му "предпочитат да се омъжат в Ардино, Кърджали или Турция" и местните ергени се котират слабо на нежната борса.

Но какво да се прави - нали интересът клати феса. То и президентът Росен Плевнелиев отърча в Турция да се отърка о новия й държавен глава Реджеп Ердоган. Според "Преса" Плевнелиев "се нареди до държавните глави на Косово, Босна, Того и Бенин", защото на церемонията по встъпване в длъжност на Ердоган никоя страна от ЕС освен България (!) не била представена на президентско равнище.

Не е ясно защо точно ние стигаме до такава крайност, но може би отговорът е закодиран в шокиращото заглавие на 1-а страница на "24 часа": "Пик на диариите!". Ако екстраполираме чревната конюнктура на политическо равнище, ще видим, че има политици, които вътрешно ги напира напън да правят публично онова, което най-добре е да бъде вършено в дискретно уединение.

Да оставим президента и да вземем за пример военния министър Велизар Шаламанов. "Преса" пише, че след потопа "Мизия чака Шаламанов, а той се готви за война с Русия". Възможно ли е човек да се изпусне на толкова видимо място като международната сцена?! И отвисоко се вижда: възможно е. Като едното нищо Ш******.