|
| Ралица Русева |
- Г-жо Русева, каква е границата между естетика и религия в изобразителното изкуство?
- Няма граница. Всички теоретични трудове, които са от Средновековието до съвременните научни изследвания, посветени на църковното изкуство, говорят за естетическото въздействие като един много важен аспект от цялостната литургия. Част от него са и иконите, и църковната утвар.
- А смятате ли, че нашумелият проблем със собствеността на криптата произтича от различните възприятия за естетика?
- Не. По-скоро се твърди, че това е атеистически музей, но не от естетическа, а от догматична гледна точка. Ако говорим за комунистическия период, имаме документ за всяка икона и нито една не е иззета от действаща църква. Това може да се провери в инвентарните книги. Също така прави впечатление, пак според книгите, че голяма част от иконите са предоставени на Народния музей от игумени, митрополити и църковни настоятелства. Няма как това да се скрие.
- Не е ли малко странно да говорим за притежание и собственост, когато става въпрос за изкуство и религия, две неща, които са за и на всички?
- Ако погледнем нещата от морална гледна точка, разбира се, че те са на целия народ и на нито една институция. Но паметниците на културата, независимо дали се намират в даден момент в църква, или са в колекция, са на държавата. Ако църквата организира изложба с произведения, които са с инвентарни номера на църковни музеи, за да бъдат изнесени те от страната, отново се издава документ от Министерството на културата и Министерския съвет.
- Значи излиза, че коренът на проблема е не къде са иконите, а кой управлява мястото, където са?
- Така излиза. Но от Средновековието до ден днешен има музеи за църковно изкуство. Дали са управлявани от държавата, или от Църквата, вече е отделен въпрос. Чисто теоретично не е имало проблеми с това произведения на църковното изкуство да бъдат извън литургична употреба, а да бъдат поставени в пространство, което не е действаща църква.
- От кого зависи този акт за собственост?
- От най-високо ниво на държавата, Министерски съвет. Идеята отпреди няколко години беше да има два акта, но в последния момент инициативата срещна сериозна съпротива от някои кръгове в Църквата. Така или иначе ние ще продължим да си сътрудничим и да работим заедно с църквата. Все пак делим една сграда и работим с една и съща цел.
- Каква е вашата прогноза за развоя на събитията?
- Прогнозата е оптимистична, въпреки че ще бъде доста трудно. Никое правителство не иска да вземе категорична позиция. Досега министрите на културата нямат становище към музей, за който те дават пари. Има една странна липса на категоричност. Помолих предишния министър Петър Стоянович да дойде, но той не го направи. Не знам доколко новият министър ще може да влезе в тази ситуация. Цялата непрозрачност е много лоша. Църквата би трябвало, ако иска това място, да има концепция за какво й е. Трябва да си дадем сметка, че конкретни представители на църквата не са самата църква като институция. Обществеността трябва да знае за какво е това пространство, а никой не задава въпроса директно. Трябва да се поговори и с някой по-висш в Синода, не знам докога това може да продължава и докога викарий на патриарх може да изразява лично мнение. Колекцията ще се разпадне, ако бъде преместена. Да се протака също не е решение, защото не можем да поддържаме музей, в който една реставрация продължава поне десет години. Ние не можем да програмираме нищо, което да продължава дори няколко месеца. Както и никоя институция няма да иска да ни финансира, ако сме в това несигурно положение.
- Имайки предвид ситуацията, все пак отговаряме ли на изискванията на чуждестранните гости?
- Състоянието на музеите у нас и в чужбина е много различно. Нивото на музейното дело е толкова напреднало по света, че дори само един експонат може да привлече посетители. В България, въпреки изключително богатите колекции, не можем да ги представим по образователен и атрактивен начин. Затова се опитваме да правим колкото се може повече концерти и инициативи, за да свикнат хората да влизат в музеи. Планираме да направим научна конференция на най-високо ниво с най-изявените византолози. Трябва да има механизъм, който да започне още от образователната система. Трябва да се организират посещения на различните специализирани музеи. По цял свят обучението по история на изкуствата се провежда в съответните галерии. Няма музей в света, който да не е пълен с деца, насядали по пода. Основно работим по въвеждащи текстове към различните тематични ядра на експозицията и отделните периоди, изготвяме карти. Трябва да стане ясно за посетителя кое какво е. В църковното изкуство има много сложни символични пластове, които трябва да бъдат обяснени. Това е канонично изкуство, система, която трябва да бъде разчетена. Иконата е посредник между молещия се и бога, всичко е обвързано с литургичното действие.
- А как се поддържат иконите?
- Това е изключително труден и сложен процес. Нашата реставраторска лаборатория работи непрекъснато. Тази година ремонтирахме залата за временни изложби и направихме изложбата "Радостта от молитвата". В нея са събрани 50 икони, които са реставрирани за по-малко от година, за да се види каква е продукцията. Някои икони се реставрират с години, други са за по-козметична реставрация, укрепване и поддръжка. Имали сме експонати в насипно състояние, за които не се знаеше дали ще бъдат възстановени. Изложили сме и един иконостасен фриз, който беше конфискуван на митницата, нарязан на парчета. В самата зала следим непрекъснато за температура и влажност, тъй като това е изключителен проблем. В зависимост от моментното състояние пускаме овлажнители или изсушаваме въздуха. Дървото е жив организъм, той диша и е важно да поддържаме постоянна влажност.
- Скъпо ли е това?
- Разбира се, че е скъпо. Самата реставрация е изключително скъп процес. Дотук не сме имали финансови дарения, държавата издържа изцяло музея. Даренията са от експонати. Тук пак опираме до акта за собственост. В момента подготвяме една програма за климатична инсталация, но един от задължителните документи за кандидатстване е акт за собственост. Ние сме блокирани за тези програми, от същото се оплаква и храмът. А ако цялата сграда е с акт за собственост на Светия синод на БПЦ, повечето институции и фондации, се пазят от подкрепа на религиозни институции.
- На пресконференцията по случай петдесет години от основаването на Музея за християнско изкуство казахте, че идват хора, които оставят цветя пред някои икони. Значи ли това, че независимо къде се намира иконата, нашето вътрешно усещане и уважение към религията играе ключова роля?
- Хората идват и дори се прекръстват пред иконите. Когато правих изложба в Държавния историческия музей в Москва, имаше проблем, че хората целуват иконите в музея и трябваше да сложим стъкла. Ако човек е вярващ, той не може да бъде спрян да почита иконата. Няма ограничения.
- Оправдани ли са всички проблеми, които имате със собствеността на криптата? Все пак иконите са тук, за да ги видят всички, да се поинтересуват, но ценим ли достатъчно църковното изкуство?
- За една цяла епоха, от създаването на българската държава до Възраждането, църковното изкуство е основната част, лицето на цялата българска култура. Друго почти няма. Това е водещата естетика, по това съдим за състоянието на държавата, за различните средновековни периоди и т.н. Хората са заинтересувани. Когато има безплатни посещения, залите са пълни. Монаси от Зографския манастир, монаси от други гръцки манастири, гръцки църковни делегации, а и руски, са в изключителен възторг от нашия музей. Не само мнението на обикновените хора, но и отношението на монашество и висши духовници от цял свят е едно и също. Иконите са в естествената си среда. Все пак трябва да има музеи, не може това църковно и културно историческо наследство да бъде недостъпно.
