:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,705,961
Активни 418
Страници 16,891
За един ден 1,302,066

Хиляди се простиха с великия Валери Петров

Снимка: Михаела Катеринска
Огромно множество почитатели и ценители на Валери Петров - граждани, културни дейци, политици, министри, депутати, се наредиха пред Народния театър, за да се поклонят пред тленните останки на големия поет. "Още един от хвърчащите хора отлетя. Без него ние станахме още по-уязвими и още по-безсилни пред агресията на шумната посредственост", каза Анжел Вагенщайн в слово пред саркофага.
Вчера хиляди хора се стекоха пред Народния театър "Иван Вазов", за да си вземат последно сбогом с един от духовните стожери на България - акад. Валери Петров. Опашката от чакащи стигаше до Столичната градска художествена галерия. Сред присъстващите на поклонението бяха министър-председателят на служебното правителство Георги Близнашки, столичният кмет Йорданка Фандъкова, председателят на Българската академия на науките акад. Стефан Воденичаров, председателят на БСП Михаил Миков, Сергей Станишев, Георги Пирински, Ивайло Калфин и други политици, както и председателят на Организацията на евреите в България "Шалом" Максим Бенвенисти. Той пък по стара еврейска традиция положи върху ковчега на големия български творец две камъчета. От неговите приятели и почитатели интелектуалци тук бяха и актьорите Татяна Лолова, Славчо Пеев, Вели Чаушев, Николай Николаев, председателят на Съюза на артистите Христо Мутафчиев, художниците Светлин Русев, Ивайло Мирчев, музикантът Кирил Маричков, писателите Марко Ганчев, Георги Мишев и много други.

Сред първите, влезли за да поднесат съболезнованията на близките му, бяха актрисите Татяна Лолова и Илка Зафирова. "Не сме загубили, спечелили сме, че го имаме - каза Лолова и допълни: - Той беше нещо крехко, малко, но огромно и безкрайно неотиващо си."

Дългогодишният му приятел Анжел Вагенщайн тъжно пророкува: "Без него ние станахме още по-уязвими и още по-безсилни пред агресията на шумната посредственост.Валери Петров е от хвърчащите хора и ще продължи да хвърчи около нас."

Председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев също акцентира на духовната значимост на Валери Петров, като каза, че с него си отива още една частица от истинската духовност на България и все по-малко стават пазителите джедаи, а ние трябва да се замислим над това и да продължим да създаваме нова духовност.

Сред дошлите да поднесат съболезнованията си бе и неговата връстничка Стефана Червенкова-Манолова, която си спомни, че заедно с него, Богомил Райнов, Леонид Грубешлиев и Богомил Нонев през 1936 година са списвали в. "Ученически подем", който е бил национален и в него са били първите литературни опити на големия български поет, сценарист, драматург и преводач Валери Петров.

"Прощаваме се с чародея, вълшебника, достойния гражданин на България Валери Петров, човека, който понесе без вина всички вини на днешното време. Той беше не само поет, той беше самата поезия", каза пред близките на Валери Петров и председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов.
 Стефана Червенкова-Манолова е връстница на Валери Петров. През 1936 г. са списвали заедно в."Ученически подем". Приятелството им се е запазило дълги години.
Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
- - -
Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
-----------
3
4026
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
30 Август 2014 13:26


СБОГУВАНЕ С МОРЕТО
***

Сбогом, мое море, сбогом, мое море!
Още топло е, още е лято,
но от час там над нас се върти, без да спре,
вече първото щърково ято.

То се сбира, разрежда, дълго се вий
на различни въздушни етажи.
Сбогом, мое море! Дойде време и ний
да събираме вече багажи.

А пък колко обичам те: нейде встрани,
не летовищно - диво и степно,
мое синьо море от детинските дни
до задъхване великолепно:

със чаршафа опънат, с дома от камъш,
със заритите в пясъка котви,
със варела ръждясал, със младия мъж,
който риба на спиртника готви,

и с момичето русо, което лежи
или иде във весела блуза
и вода във кесийка от найлон държи
като жива прозрачна медуза.

Сбогом, мое море! Не е весел тоз час.
Даже просто ми иде да плача.
Този мъж не съм аз, този мъж не съм аз -
аз съм само зад тях минувача!

Боже мой, боже мой! Сбогом, мое море!
Дни, години - какво ни остава?
Както твоята пяна във шепата мре,
чезнат зависти, страсти и слава.

И защо ни са те? Своя земен живот
ний тъй бързо хабим в суетене.
Дъх на сол, водорасли, черупки и йод,
влей от свойто спокойствие в мене!

Стига този ламтеж! Не съм вече момче
и в часовника вечен на Хронос
твоят пясък, море, все по-бързо тече
от добрия във лошия конус.

А пред тебе какво е животът ни? Миг.
Тъкмо почнал, и ей го, изтече.
И не сбогом е туй, а панически вик
и какво, че познат е той вече,

че безброй преди мен в своя път един ден
са изплаквали винаги тая
своя жажда и скръб през простора зелен,
виолетов и син до безкрая!

Ти, което си люлка на всеки живот,
на сновенето наше нестройно,
дай ми - вечно подвижно - нелюшкащ се под,
върху който да стъпя спокойно!

Отучи ме от нервност! Стори ме ти цял!
Дай ми мъдрост и трезвост, и верност!
Стига вън съм блестял, стига вътре звънтял
като хвърлен на плажа ти термос.

Укрепи ме, море, укроти ме, море,
над пространство и време разлято!
На въздушни етажи кръжи, без да спре,
вече първото щърково ято

и в мъглата - уу-уу! - като горестен зов
се дочува на кораби воя...
Сбогом, мое море! Сбогом, моя любов!
Сбогом, вечност жадувана моя!

ВАЛЕРИ ПЕТРОВ
30 Август 2014 19:38
Велики и гениални са Ботев, Яворов, Дебелянов и много други изключително талантливи български поети! Те са и духовните представители на нацията ни! Починалият академик е просто един стихоплетец и съставител на текстове за естрадни песни. Единственото му достойнство е, че е от "богоизбрания народ", от който преди две хилядолетия е отстъпила Божията благодат. А вярата му видна от двете бели камъчета на равина, така че няма какво да завещае на православен народ, какъвто е българския.

Смъртта на някои величани

Понякога смъртта пристига
до хората във късен час.
И ако пълнят се очите
със ужас тих и със тъга,
и ако свива се сърцето
обезсилено пред смъртта
това не ли знак, че мъртвите
приживе мъртви са били!
30 Август 2014 23:01
Те не идват от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж – ето ги, литват над балкона с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някак си, и жени ни ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора,
и изобщо, стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са от реалния свят.
Не се срещат на тениса, нямат собствен фиат,
но защо ли тогава нещо тук ни боли
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

Някои преждепишещи май ги е заболяло....
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД