Дотук: В първия пленарен ден след изборите новият депутат Иванов и терминаторът на хлебарки Спиро си разменят дрехите. Единственият свидетел е юноша с лекьосан костюм.

***

В стаята на парламентарната група на Българския алианс за хуманно и устремно развитие "БАХУР". Бившият председател на партията и настоящ фаворит за премиерския стол Петров, бившият стратег и настоящ председател на партията Георгиев, настоящият стратег и бивш терминатор на хлебарки Спиро наблюдават с интерес, а един от тях и с тревога влезлите Иванов и наконтената жена.

- Истината ще се разкрие! - вика Иванов.

- Пак ли ти?! - вика Георгиев. - Нали напръска тук!

Спиро:

- Обслужващият персонал прекалява!

Влиза журналистката Глория Карагеоргиева:

- Тук става нещо!

Иванов:

- Аз съм депутатът Иванов! Този там - сочи Спиро - открадна дрехите ми!

Спиро подскача като ритната хлебарка:

- Аз съм депутатът Иванов! Този там - сочи Иванов - да си знае мястото!

- Жена ми ще каже кой е депутатът!

Иванов гледа тържествуващо наконтената жена, тя гледа Спиро.

Петров:

- Георгиев, въведи ред, председател си!

Сега новият председател подскача по описания начин:

- Моля! Тук си има ред! Госпожо, кой е вашият мъж, съответно депутатът Иванов - господинът с работен гащеризон и пръскалка в ръката, служител на фирма за унищожаване на хлебарки или господинът с костюм, новият стратег на "БАХУР" и евентуален председател на парламентарната комисия по вредителите?

Жената явно не е естествено руса, защото веднага застава до Спиро:

- Ето човека!

И го хваща подръка.

- Миличко?! - блее Иванов.

- Не закачай жена ми! - крещи Спиро.

Георгиев тръгва към телефона:

- Крайно време е да извикам охраната!

- Чакайте! - моли Иванов. - Попитайте журналистката, попитайте него!

Глория поглежда Спиро, той помръдва с вежда, тя помръдва с две, той кима. Глория:

- Разбира се, че той е депутатът!

Всички поглеждат към Петров. Той е ловък, че и коварен:

- Най-добре ще каже Протоколчо!

Петров отива до барчето, слага чаша уиски в средата на стаята.

- Кой е този Протоколчо?! - шашнат е Спиро.

Съпартийците и журналистката му шъткат, напрегнато наблюдават. Изпод заседателната маса предпазливо наднича чорлав младеж със замърлян скъп костюм не по мярка, пълзи към чашата.

- Стой, Протоколчо!

Петров и Георгиев заграждат пътя му обратно, младежът се зъби, ръмжи.

- Протоколчо е подивяло дете, открито и отгледано от депутати - обяснява на несведущите бъдещият премиер. - Преди години в един от дните на откритите врати се е отскубнал от родителите си, залутал се е из коридорите, но като един парламентарен Маугли оцеля.

- И живее в парламента? - Иванова бърше миниатюрна сълза.

- Талисман ни е! Колегите му дават старите си костюми, храни се в бюфета с кюфтета.

Младежът не се зъби, говори:

- Кюфтета! Кюфтета!

- Да, Протоколчо, кюфтета, после ще те заведа да лапаш! Много е възприемчив! Щом чуе думите "откривам заседанието" веднага заспива!

Протоколчо ляга на пода и захърква, но май наужким. Глория, ухилена:

- Протоколчо, събуди се, в ефир сме!

Онзи бързо скача на четири крака, лази към нея:

- Журналистка! Искам!

- Мирен, Протоколчо! Какво да се прави, пубертет, полово съзряване, знаете как е. Протоколчо, ела тука, ще ти дам химикалка!

Младежът сменя посоката към Петров:

- Дай-дай! Дай!

- Ще ти я дам, като кажеш кой от тези двама чичковци е депутатът Иванов!

Протоколчо спира, ловко си облизва носа, гледа ту единия, ту другия...

***

Краят - следващият понеделник.