Здравната каса е поискала още 117 млн. лв. от държавния бюджет, след като преди малко повече от месец бюджетът й бе актуализиран с 225 млн. лв. За новото искане съобщи зам. финансовият министър Кирил Ананиев, който е и председател на надзорния съвет на институцията. На първото заседание на националния съвет за тристранно сътрудничество при служебното правителство бизнесът и синдикатите единодушно подкрепиха намеренията за нова актуализация на държавния бюджет, но ако дефицитът се запази в рамките на 3% от БВП, тоест до 2.4 млрд. лв. Пред социалните партньори служебният премиер Георги Близнашки очерта три критични сектора - финансов, банков, енергиен.

Въпросът за новата актуализация на бюджета на НЗОК ще се обсъжда в понеделник от надзора на касата. Тя иска тези пари, за да попълни дефицит по две пера - лекарства за домашно лечение на хронично болните и за болничната помощ, където средствата ще стигнат до октомври, стана ясно от думите на зам.-министъра Ананиев. "Поискал съм разчети по тези две направления за последните 7-8 г. да видим как се движат разходите. Разходите за лекарства са нараснали двойно, а тези за болничната помощ - с над 62%, но да има някакъв резултат? Ефект няма, населението не е станало по-здраво", коментира Ананиев. На базата на тези разчети ще се реши с колко точно да се актуализира бюджетът на касата.

Синдикатите подкрепят новата актуализация заради трагичното положение в системата. Работодателите обаче са против да се наливат още пари в нереформирани сектори. "Без да има реформи в секторите, вече няма да се съгласяваме да им се дават пари. Всички публични средства трябва да бъдат обвързани с постигане на конкретни резултати", категоричен бе Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата. "Всички знаем какво трябва да се случи в здравеопазването и касата, но то не може да стане за 3 или 5 месеца", отговори финансовият зам.-министър.

Преди първата актуализация касата поиска 328 млн. лв., но получи по-малката сума от кабинета на Орешарски. Тогава синдикатите и работодателите подкрепиха актуализацията на бюджета й, която според бившите управляващи изобщо не беше необходима.

Вчера социалните партньори се обединиха и около "неизбежната" актуализация на държавния бюджет, но под условие - дефицитът в хазната да не минава законовата граница от 3%, т.е. да не надвишава 2.4 млрд. лв. Премиерът Близнашки обясни, че ще подготвят проекта и ще го предложат на редовния кабинет след изборите.

Според данните на финансовото ведомство за изпълнението на бюджета към края на юли т.г. дефицитът по консолидираната финансова програма е 1.150 млрд. лв. От тях 647.5 млн. лв. е недостигът по бюджета, а по оперативните програми - близо 500 млн. лв. За сравнение към края на юли 2013 г. дефицитът е бил само 168 млн. лв. Според закона за бюджета заложеният в края на тази година дефицит трябва да е близо 1.5 млрд. лв., тоест той вече е почти достигнат.

Основната тежест идва от спрените оперативни програми "Околна среда" и двете оси на "Регионално развитие", увеличените пенсии от м.г. и разходите за касата, както и "напрегнатото изпълнение" на приходите, обясни Ананиев. Постъпленията от преките данъци и осигуровки вървят по-добре от заложеното, но проблем има при косвените данъци, които изостават. При ДДС-то при планиран ръст за тази година от 12% спрямо миналата постъпленията всъщност са с 96 млн. лв. по-малко. При акцизите изпълнението е като м.г., но и тук е заложен сериозен ръст от 7.9% на годишна база.

Вчера дойдоха и още апокалиптични данни - шефът на митниците Ваньо Танов заяви, че дупката в приходите от агенция "Митници" към края на август е точно 617 млн. лв. Като цяло служебният кабинет предвижда неизпълнение на данъчните приходи с около 900 млн. лв. в края на годината.

На вчерашната тристранка представителите на служебния кабинет не отговориха на ключови въпроси, които синдикатите и бизнесът поставиха за бюджета: какво се случва с КТБ и предвижда ли се да се наливат публични средства в спасяването й, както и за държавния депозит в Първа инвестиционна банка и как той влияе на дълга. "Очакваме някои неща да се случат в банковата система, все още всичко е в ръцете на БНБ, но ние сме за пазарни средства за КТБ, а не да се налива публичен ресурс", посочи Кирил Ананиев и помоли да се изчака, докато имат "точна, обективна информация".

РИСК

Заради съкращенията в бюджета от 22% (буферът от 5%, намалението заради публичната инвестиционна програма и допълнителното орязване за първата актуализация на касата) спрямо м.г. има ведомства, които в края на годината няма да могат да си плащат заплатите, предупреди Ананиев, но не посочи кои. Синдикатите посочиха, че се очертава дефицит в образованието от 20 млн. лв., половината от които са нужни за организацията на първия учебен ден, а другата - за ръста на заплатите на учителите от 1 септември. Тези пари не са осигурени. В "Напоителни системи" също липсват 19 млн. лв. Агенцията по горите пък не можела да функционира заради намален с 40% бюджет спрямо миналата година.