Реших да взема участие в задаващата се изборна надпревара. Облякох си костюма, сресах се и седнах да помисля с какъв предизборен клип да завладея бъдещите си избиратели. И тъй като имам полузавършено висше образование, а и съм чел няколко книги, веднага се сетих да вляза в социалните мрежи, за да видя какви са моментните настроения в обществото. Цял ден гледах клипове и вечерта бях готов със списък с идеи, които започнах да осъществявам още от следващата сутрин.

Идея първа - фитнес.

Един от опонентите ми си беше направил клипче как вдига сто от лежанка. Запътих се към фитнеса, за да направя същото. Нагласих камерата срещу лежанката, казах две-три ободрително-патриотични изречения, които вече не помня, след което легнах под щангата, вдигнах я и на мига се заклещих, изпускайки я върху себе си. Преди да ми помогнат, хората наоколо ме снимаха как се давя няколко минути. Разбира се, качиха клипчето в интернет. Ако го търсите, кръстили са го "Идиот и лежанка". За ден и половина събра милион и двеста хиляди гледания, а във фейсбук си направих фен-страница. Харесах си я.

Идея втора - ice bucket challenge.

Видях, че някои от опонентите ми си имат клипчета как изливат върху себе си кофи с ледена вода за благородна кауза. Аз съм благороден, казах си, ще си излея и аз една кофа върху главата, нищо, че не ми е много ясна целта на мероприятието. Излязох в двора, нагласих камерата и обясних на избирателите си каква светла личност съм всъщност, как, ако намеря портфейл, го връщам и как, ако имах изобщо някакви пари, щях да ги дам всичките за алтруизма, защото той е един бич обществен, обществен, още държавен! След което вдигнах кофата над главата си, но тъй като продължавах да имам сериозна мускулна треска от щангата, която изпуснах върху себе си предния ден, ръцете ми се разтрепериха като фиданки насред буря, металната кофа ми се изплъзна, удари ме по главата и ме нокаутира. Знаех си, че трябваше да използвам пластмасов леген, тогава поне комоциото нямаше да има трайни последствия. Когато след десетина минути се свестих, съседските деца ме бяха снимали и вече качваха клипчето в интернет. Ако го търсите, кръстили са го "Идиот и кофа". Милион и триста хиляди гледания.

Идея три - да разкрия жената до себе си.

Това като цяло не беше добра идея от самото начало, но вече бях отчаян, а видях, че един от главните ми опоненти праща жена си по разни телевизии, за да дава интервюта и да обяснява колко самостоятелна личност е всъщност и как е новата кръв на българската политика. Нова кръв, замислих се, харесва ми, звучи като втора част на екшън филм. Казах на жена си, че трябва да направи същото - да отиде в някоя телевизия и да демонстрира борбеност в стил ранен Силвестър Сталоун, ако трябва и да счупи нещо. Тя обаче е човек, който ме слуша само и единствено в краен случай, а дори и тогава се замисля, затова, като излезе в ефир, първо помаха на мамини, след което обясни какъв глупак съм, как винаги оставям десетки чорапи навсякъде, въпреки че имам само два крака, и как е готова да се разведе с мен на мига, ако истинският мъж на живота й, генерал Бойко Борисов, й предложи място в листата на сърцето си. На следващия ден, естествено, в социалните мрежи имаше ново клипче - "Идиот и жена му". Милион и седемстотин хиляди гледания.

Някъде по това време се отказах от политиката. Но поне ми остана една надежда - Генерала да види клипчето с жена ми, да я хареса и да вземе да ме отърве от нея веднъж завинаги.