Вестниците пак са подгизнали от мокри новини. Понеже вече е написано по 60-70 пъти "воден ад" и "библейски потоп", редакторите търсят нови форми за изказ на ужаса: "Чух бълбук и потънах до шия" - иновативно чело на 1-а стр. в "Телеграф", по мотиви от клетницата баба Стефка, Добри дол.

На някои вестници изглежда им се е сторило куриозно, че "зет спаси тъща си" ("Телеграф", "Труд"). Хуморът за тъщи винаги е опечалявал прелитащия - лъха на крайно отчаяние и безизходица, когато човек "разведрява обстановката" с такива смешки. Жалко е някак.

"24 часа" изненадва с откритие: "Пороите изплашиха хората в Мизия".

"Новинар" е свежар: "Спасиха бедстващи в кръчма в Севлиевско". (И там валели кучета и котки от небето, както се изразяват на английски.)

"Преса" излиза с обобщение: "Всеки дъжд вече води до бедствия".

Според автор на "Труд" - политиците са виновни, а всички ние, обществото демек, сме "удавници, неслучили на властници". Всъщност "случването" е закономерно - какъвто елит излъчваме, такъв ни управлява. Толкоз може да даде обществото.

Като стана дума за "даване" - премиерът "Близнашки призова по-заможните да помагат". Бихме добавили - замогналите се от безразборна сеч да помогнат в залесяването и с по двете си ръце и двата джоба! Не че очакваме да се уреди тая работа - тя не е като оная; ама и ние като Близнашки да си кажем апела.

В момента се организира излъчването на нов управленски елит - на 5 октомври с общи усилия и шашми. Изгледите за съставяне на по-свястна върхушка не са прекомерно лъчезарни. Андро Райчев дава доста разумно обяснение за това ("Стандарт"): "Българинът не мисли, а се влюбва в политици". А с любов/омраза работа не се върши...

Режисьорът Явор Гърдев също се изкушава от народопсихологията (пред "Труд"): "Участта ни е несретна от немарливост и леност".

Как бе?! А прочутото българско трудолюбие?! Недейте така, ще се разгневи и без туй навъсеният народ, и няма да ходи вече никога на работа...