Проф. Трендафил Митев, професор по политология в УНСС:

[Демографската криза] е ахилесовата пета на българската държава, това е воденичният камък на българския народ с оглед на бъдещето. Причините са толкова много и толкова сложно преплетени, че трудно някой би могъл да ги подреди в една безспорна йерархическа последователност, така че да даде изчерпване на картината. Но все пак на първо място е тоталната безсмислена деиндустриализация на държавата, вследствие на което българското общество се лиши от възможността да работи нормално. Липсата на работа, която да е високо интелектуална, работа, която да позволява професионалното развитие на личността в България, не мотивира младите хора да останат! В България има сезонна работа в туризма през летния период, има селскостопанска работа, която не е привлекателна. С други думи, липсата на поминък, на възможност за икономически просперитет на личността и семейството, е една от най-основните причини, за да напускат отечеството си хората. Втората основна причина е, че дори и там, където се работи и има работа, са налице изключително ниски доходи... На трето място, настъпи един безпрецедентен хаос в бита ни. Налице са вечните неуредици - няма детска градина за малките, няма достъп в добре работещите училища. Всичко това създава сътресение за младите хора и не позволява те спокойно да реализират своите родителски функции. На следващо място е изключително нелицеприятната битовата среда, в която живее българинът - недобре поддържани пътища, които непрекъснато създават проблеми, танцуващи плочки под краката ни по тротоарите, замърсени околни пространства около блоковете, битов хаос, който не създава никакъв комфорт за околната среда, в която живее населението.

На следващо място - изключително важна роля, за да се тръгне към това да изоставиш отечеството си, е появата на феномена престъпност, неконтролируем грабеж, рязко активизиране на безотговорни фактори, главно от ромското население, които създават изключително много проблеми на хората, главно в селата. Разбира се, голямата криза в областта на културата доведе до криза във възпитанието, поради което и самото родолюбиво възпитание влезе в дълбок колапс. Вече е на мода, в сила е и се разсъждава на базата на максимата "Отечеството ни е там, където ни е добре". С други думи, в края на краищата родолюбието престава да е мотивиращо в мисленето и поведението на българина. Важен фактор, за да се активизира миграционната политика в България, е примамливата политика, съзнателно разработвана и провеждана и агресивно налагана от страна на високо развитите държави. Нашите деца, които се явяват на олимпиадите и заемат първите места, моментално получават всички стипендии и възможни улеснения, за да могат да отидат да учат в европейските университети на развитите държави, за да могат след това да бъдат използвани като интелектуален потенциал. Нашите партньори от ЕС ни устроиха една политика на изсмукване на сиво вещество!... От безпрецедентно значение е политическият хаос - т.нар. демокрация, която се разбира като общество на по-силния, в което няма морал и правила, в което политическите партии показват абсолютна безперспективност... Семейното планиране също така води до обстоятелството, че много хора решават да напуснат отечеството си. На последно място бих поставил липсата на онова, което може да се нарече стопиращ фактор. Факторът, който да вкара в края на краищата по някакъв начин в ред българските обществени процеси. В миналото до 9 септември, когато държавата е изпадала в кризи, имахме силна армия. Армията е правила преврат, въвеждала е ред в държавата, сега липсва такъв стожер на държавността, който на практика да може да въведе порядък в българското обществено пространство. Проблемът е комплексен и са налице изключително много дълбоки, обхващащи всички сфери на живота причини, поради които този процес взе такива разрушителни мащаби за нашата нация...