Проточиха се нещо тези дъждове, обилни някак станаха, та почувствах как организмът ми изпита остра нужда от изравняване на нивото на влага извън и вътре в тялото ми. Тръгнах към магазина за бира и пред съседния вход срещнах комшията.
- Здрасти! - викам му.
- Здрасти! - вика ми. - Как си?
- Добре съм - рапортувах. - Тръгнал съм към магазина да си купя бира по хидрологически съображения. А ти какво правиш?
- А, много съм добре! Направо не мога да се нахваля!
- Какво, бе? - подтикнах го към откровение.
- Ти нищо не знаеш! - грейна той. - Собствениците на апартаментите в нашия вход се регистрирахме като юридическо лице!
- Тази далавера не съм я чувал? - признах.
- Всичко е законно! Нали знаеш, че в големите блокове е цяло чудо всички собственици да се съберат накуп за събрание и е повече от чудо да са на един акъл. Обаче като се регистрирате като юридическо лице, работата става друга!
Огледах го. Стори ми се, че си е лъснал подпетените стари обувки, които използва като чехли.
- Вярвам ти - казах. - И каква точно става работата като се регистрирате?
- Първият етаж вече е свободна икономическа зона! Да заповяда който иска да развива бизнес в нея! Ти искаш ли да развиваш бизнес в нея? - погледна ме в очите комшията.
- Много искам, ама съм тръгнал за бира - обясних му.
- Значи все пак си за нашия вход. Иванови направиха офшорка в апартамента на Петрови, а Петрови заедно с Николови развиват лизингова дейност чрез Иванови. Не може да не продават бира! На сметка!
- Ще ида до магазина все пак, навик ми е да купувам от там, а навикът, знаеш, е втора природа.
- Твоя си работа! Тя и баба Недялка имаше навик да седи на пейка пред входа, ама къде я сега, а?
- Къде я баба Недялка?
- Регистрира фондация "Баба Недялка форевър" и развива бурна дейност из целия вход!
Нищо не казах, само издрънчах впечатлено с празните бутилки. Комшията продължи:
- Апартаменти 32, 45 и 57 се обединиха в консорциум.
- Какъв консорциум?
- Не зная. Не му разбирам. Нещо там за пържени яйца. Печелят луди пари!
- Това хубаво. Щом има пари в цялата работа, може би ще дадете вашия дял от парите за ремонт на централния фекален колектор на блока?
- Ти пък! - изсмя се той. - Кой ти се занимава вече с дреболии!
- Какви дреболии?! - проплаках. - Мазетата са заприличали на делтата на Дунава! Като след бирфест в Германия!
Той кротко ме поправи:
- Не всички мазета, а само вашите. Освен това във входа толкова сме заети с обединения и сътрудничество, че няма кога да събираме пари за чистачка и асансьора, камо ли за някакви ремонти! Приоритети, комши!
Понечих да си тръгна възмутен от глава до пети, той обаче ме спря:
- Комши, искаш ли часовник? Внася ги Георгиев от дванайстия етаж под протекцията на партията на живеещите между третия и десетия етаж?
- Я да ме оставиш на мира...
- Не изпускай възможността! Маркови са! Издържат под вода до 500 метра, Георгиев в неделя се е гмурнал в язовира с един часовник да провери! Евтино ги дава, комши, по 3 лева парчето, с каишката - 8!
Отминах мълчаливо този обладан от мисълта за комисиона човек, за да не омърси мислите ми за предстоящата бира.