Налага се да четем вестниците между редовете, защото ни пращат кодирани сигнали - тиха и невидима фронтова линия... Лидерът на ДПС Лютви Местан разпоредил според "24 часа": "Външно финансово разузнаване да влезе в КТБ"! Ако се промушим между редовете до международната страница, ще разберем защо: "Американското разузнаване подцени активността на групировката "Ислямска държава" в Сирия, която се превърна в "кота нула" за джихадистите от цял свят, призна президентът на САЩ Барак Обама". С други думи, ако за нищо на света не щем да се разбере как е опразнена КТБ, трябва да викнем на помощ ЦРУ. То ще надуши дирите на парите колкото и хремав пес...

"Монитор" ни забива още по-дълбоко в междуредието: "Пеевски и Цонев с готов законопроект за трезора". Кога двамцата ги избраха за депутати, кога прописаха закони за неродения парламент? Ще рече: гласувате - не гласувате, нашите са вътре. И престанете с глупавия си въпрос "Кой?" Отговорът е "Който трябва".

Както казва Вуте: "Кое си сака, оно си требе". Убедителен пример в "Стандарт". Вестникът от години показва засилено влечение към туристическа изява и вчера тръби: "Туризмът с министерство" - общо комюнике на участниците в дискусия на "Стандарт" и БАН. Много важно, викат българските туристи на връщане от Гърция. За тях може да не е важно, за други хора е екзистенциален въпрос. Нали като отворим още едно министерство, ще трябва да му търсим министър!

"Труд" изкарва на страниците си "Новини" платени публикации за предизборните надлъгвания на партиите. Ако читателят не е достатъчно бдителен, ще клъвне, че държавата е тръгнала на оправяне - стига да подреди в Народното събрание когото трябва и в правилен ред. Читателят обаче станал като един Тома Неверни - току гледа само празните полета и междуредията във вестниците. А там обикновено пише с мастило-невидимка обратното на това, което вече е прочел.