Абсурдите около поставената под особен надзор Корпоративна търговска банка се увеличават с всеки изминал ден. Според Върховния административен съд клиентите на банката нямат правен интерес да атакуват решенията на БНБ, въпреки че точно заради тях вече трети месец нямат достъп до парите си. Съдиите дори обявяват, че решението на БНБ за особен надзор е благоприятно за вложителите и останалите кредитори на банката.

Определението идва на фона на нарастващото недоволство от неспособността на БНБ повече от три месеца да реши дали КТБ трябва да бъде оздравена или обявена в несъстоятелност. Преди седмица Европейската комисия откри наказателна процедура срещу България точно заради факта, че вложителите в КТБ и дъщерната й банка "Виктория" нямат достъп до парите си. Съдебният акт е поредното доказателство за трайната практика на ВАС да ограничава достъпа до правосъдие чрез субективна преценка кой има право да обжалва актове на властта. Прави впечатление и фактът, че ВАС безпрецедентно прати официално съобщение за определението си по делото. По този повод юристи заподозряха, че целта е да се уведомят хората, че няма смисъл да се жалват от действията на БНБ.

Жалбоподателят в конкретния случай е Анелия Димитрова от София. Тя оспорва точката от решението за особения надзор, с която дейността на КТБ е ограничена, като й е забранено да извършва всички дейности по лиценза си. Димитрова твърди, че в тази клауза решението на БНБ е немотивирано, противоречи на европейска директива и не съответства на целта на закона. Жената аргументира правния си интерес да атакува решението на БНБ с това, че е клиент на банката и има безсрочен рамков договор с нея за платежни услуги за потребители.

Съдиите Емилия Миткова, Мира Райчева и Весела Павлова обаче се съгласяват с доводите на юристите на БНБ, че жалбата е недопустима, тъй като Димитрова не е адресат на решението на централната банка и няма пряк и личен интерес да го оспорва в съда. Адресат на решението на БНБ е КТБ. Димитрова би имала интерес да обжалва, ако актът на БНБ засягаше нейни субективни права или законни интереси или й създаваше задължения, допълват магистратите. Това, че жената има договор с КТБ, не можело да обоснове интерес да обжалва решенията на централната банка. Затова жалбата й е оставена без разглеждане, а делото - прекратено.

"Специалният надзор е оздравителна мярка, насочена към съхраняване жизнеспособността на банката. Затова решението на БНБ е благоприятно за вложителите и останалите кредитори на банката, като осигурява защитата на правната сфера на тези лица и гарантира обществения интерес от стабилизиране на банката и възстановяване на нормалната й дейност", пишат тримата административни съдии. Определението на тричленния състав на ВАС не е окончателно и Димитрова има право да го атакува пред петима върховни съдии.

Съдиите препращат Димитрова към граждански процес. Причината е, че въпросите за действието и съдържанието на отделни клаузи в договорите, сключени между дадена банка и нейни клиенти, както и неизпълнението на задължения по договорите, са предмет на регулиране от гражданското, а не от административното право.

На друго мнение по казуса "КТБ" е омбудсманът Константин Пенчев, който обясни в интервю пред "Труд", че "правните аргументи на БНБ както за липсата на мерки при надзора, така и за отказа да разреши частични плащания на депозити са абсолютно несъстоятелни". "Те изкривяват закона. За мен е важно да си получат парите и някой да плати за нервите и паниката, които им бяха причинени. За мен казусът е класическо непозволено увреждане, само че още не знаем размера на щетите, които са причинени. Те са различни при всеки човек", каза Пенчев. При непозволено увреждане се води гражданско дело, но когато има наказателно производство, се изчаква краят му.

Пред "Сега" адвокат Михаил Екимджиев обясни, че отделните административни съдии имат различна практика за това кога някой има правен интерес от обжалване. Някои искат лицето да е засегнато, а в други случаи се търси не само абстрактно засягане, а да има пряко претърпени вреди и ако атакуваният акт бъде отменен, да се подобри положението на жалбоподателя. Екимджиев коментира и възможността клиентите на КТБ да търсят правата си по съдебен ред. Според него след категоричното становище на ЕК хората имат реален шанс да водят успешни дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу парламента и БНБ, тъй като забавянето в изплащането на гарантираните влогове нарушава разпоредби на европейското законодателство. Независимо че има това задължение от няколко години, парламентът не е синхронизирал българското законодателство с евродирективата за възстановяване на гарантираните влогове в 20-дневен срок. Ако бъдат сезирани, гражданските съдилища са длъжни да я прилагат пряко. Екимджиев смята, че освен материални вреди за гарантираните влогове и лихвите по тях хората могат да търсят и обезщетение за претърпени неимуществени вреди.



РАЗСЛЕДВАНЕ

Лихтенщайн разследва мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев за пране на пари, съобщиха източници от държавното обвинение. От Лихтенщайн са поискали информация от сръбските власти за статута на Василев и екстрадиционното производство срещу него. Тази процедура започна, след като българските власти поискаха банкерът да бъде върнат в България, където се разследва за източването на КТБ. Съдът в Сърбия още не се е произнесъл, а банкерът беше пуснат на свобода срещу подписка. От Лихтенщайн са потърсили информация и от българската прокуратура. Пред БГНЕС адвокатът на Василев - Константин Симеонов, каза, че за първи път чува за разследването в Лихтенщайн. "Преди да видя черно на бяло искането на Лихтенщайн, не мога да го коментирам. Засега нямам нито от сръбския колега, нито от прокуратурата каквато и да било информация за подобно нещо, нито от г-н Василев", заключи Симеонов.