Отивам при комшията с корнишони и други агитационни материали, той обаче разстроен. Дожаля ми, хора сме, освен това от стрес не налива, въпреки корнишоните. Подпитвам го - свива се с пръст на побелелите си устни и кима към печката. Поглеждам - жена му чете нещо. Втасахме я!

- Пенке - казвам, - добре ли си?

- Него питай! - ръмжи тя и продължава да чете.

Поглеждам го въпросително и жадно. Той шепне:

- Тръгнала е да проверява има ли ме в списъка на американския конгрес на незаконно забогателите българи...

- И има ли те там? - гласът на комшийката се стоварва като сатър върху шоколадово яйце.

Онзи се свива още повече:

- Няма ме.

- Така е, няма те! - потвърждава жена му - Три пъти го четох този списък!

- Може да са ме пропуснали този път? - казва комшията.

Жалък е и фактът, че вари такъв елексир от бомбирали компоти, не може да ме спре да отбележа това наум. А на глас казвам:

- Не смеят да се закачат с мъжа ти, Пенке, затова го няма!

После му намигам в смисъл "Спокойно, ще те оправим!" и също в смисъл "А налей, де!" Той обаче нищо не схваща, ломоти:

- Пенке, опържи ми нещо...

Тя е по библейски сурова и по женски човъркаща:

- Няма те и в списъка на издирвани от Интерпол международни престъпници!

- Няма ме... - още по-жалък е той.

Добре, че съм аз:

- А, Интерпол! Той вписва свои хора в списъците! Ако обичаш страстно жена си, както комшията, от завист те пренебрегва! - и добавям: - Или, ако не черпиш с ракия.

Ако мислите, че след тези силни, разтърсващи думи комшията сипа, жестоко се лъжете. Свиваше се на стола, а жена му се вихреше:

- Поне едни санкции да ти беше наложил Евросъюзът, обаче не!

- Остави ги, бюрократи...

Тя все едно не ме чу:

- Добре, бе, толкова ли не можа Русия да ти наложи контрасанкции, ембарго някакво!

Той свива миши рамене, а аз, нали съвсем ми пресъхна устата, само подмятам:

- Путин е егоист!

И се замислям дали да не си прибера корнишоните, та да търся другаде взаимност и ракия. На днешно време обаче такива ценности трудно се намират, та решавам да дам последен шанс на комшията.

- Не си права, Пенке! - казвам разумно. - През 1987-а нали снимката на нашия човек я окачиха върху таблото с пияниците в кръчмата "Куцото куче"?

Тя призна:

- Окачиха я. И какво?

- Как какво?! Падна Тодор Живков!

Комшийката дълбоко се замисли над свързаността на тези два исторически факта, така се замисли, че чак започна да забърква някаква кавърма. Комшията си поотдъхна, лицето му върна цвета си, а ръката му сама потърси шишето.

- Пипнато - местено! - казах.

Той наля по чашите. Чукнахме се, отпихме и тогава зададох въпроса на въпросите:

- Защо? - прошепнах.

Той се огледа и прошепна:

- Абе, жена.

Нещата ми станаха ясни, но той продължи:

- Забелязала е, че всички, дето са в разни позорни списъци, си живеят много добре. Пък аз, дето съм само в списъка за риене на сняг през зимата, виждаш ме на какъв хал съм. И като ме подхвана...

Дадох му знак да не се безпокои и му дадох още знак да долее, пък казах на висок глас:

- Ще вземеш, комши, да станеш депутат. Станеш ли депутат, може и министър да станеш. Абе и едното, и другото все ти дава широки възможности и в черен списък на незаконно забогатели да попаднеш, и Европа да ти наложи санкции, и Русия да ти наложи контрасанкции. Няма предел за такива хора, комши! За тези избори си закъснял, но ако отсега започнеш да черпиш когото трябва, на другите няма начин да не се уредиш!

Комшията се усмихна като погъделичкано под брадичката бебе, а комшийката даже чукна две яйца върху кавърмата.