Повод за исканата чуждестранна експертиза е анализът на главния прокурор Сотир Цацаров в началото на мандата му за зависимостите в прокуратурата. |
Той обясни, че не иска да натрапва документа на следващото правителство и на новия парламент, но препоръка за актуализация има в последния доклад на Европейската комисия и действията на българските власти до средата на декември ще бъдат отчетени в следващия доклад. Той се очаква през януари догодина и е решаващ, тъй като тогава ще стане ясно дали България и Румъния ще бъдат разделени, тъй като тук реформите не вървят.
Рискът стратегията на Иванов да остане само на хартия обаче е огромен, като се има предвид сегашната парламентарна конфигурация. По думите му и за МВР трябва да бъде изработена подобна стратегия за реформа иначе никога няма да бъде прекратена "политическата експлоатация" на ведомството.
Според проекта международната проверка на прокуратурата трябва да се случи през 2015 г. от чуждестранни и български експерти. Ефективността на държавното обвинение би трябвало да се оцени на базата на изследване на извадка от дела. От държавното обвинение вчера отказаха коментар по проекта с аргумент, че още не са се запознали с него. Днес стратегията ще бъде обсъдена на извънредно заседание на Висшия съдебен съвет.
Иванов обясни, че функционалният анализ на прокуратура, направен в началото на мандата на Сотир Цацаров, е поставил повече въпроси, отколкото отговори. В него се говореше за политически натиск върху прокуратурата, но не бяха начертани мерки за справяне с проблема. Според стратегията трябва да се изследва статутът на прокурорите и факторите, които ограничават тяхната професионална самостоятелност, ефективност, отговорност и мотивация.
"Нямаме достатъчно ясна картина какво точно не работи в прокуратурата", поясни Иванов. Той обаче изрично подчерта, че мястото на държавното обвинение е в съдебната власт и това е важна гаранция за независимостта на съда. По думите му в момента не стои и въпросът за това как да се избира главният прокурор. Според Иванов "прокуратурата търпи разхлабване на връзките в отделните й звена" и това може да стане например, като всяка прокуратура защитава свой бюджет, а финансирането не е общо, както е сега.
Стратегията акцентира още върху управлението на съдебната власт, кадровото й обезпечаване, започвайки още от юридическото образование, електронното правосъдие, прозрачността и отчетността й, бюджетирането й и т.н. Отново се поставя идеята за конституционни и законодателни промени, които да въведат пряката конституционна жалба. Говори се за разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии - съдийска и прокурорска, и всяка да отговаря за дисциплинирането и кариерното израстване в съответната гилдия.
Друга идея е да се въведат възможности за търсене на дисциплинарна отговорност на председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор. Ако стратегията бъде изпълнена, трябва да има и нова концепция за наказателна политика.