Тази вечер осветлението в кухнята на комшията бе приглушено, само от лампичката във фурната. Обстановката бе някак баровска, порочна и си представих как зазвучава ленив джаз, жена му, която бъркаше нещо върху котлона, бавно разкопчава пеньоара, като междувременно сластно маха ролките от косата си и палаво ме замеря с тях...

- Пестим тока, комши! - сепна ме комшията.

Оставих корнишоните на масата и седнах.

- Да не си си купил от онези вълшебни американски уреди за пестене на ток от руските секретни лаборатории, дето ги рекламират под път и над път? - попитах.

- Уреди! - презрението в гласа му бе грозно като паметника пред НДК в София и почти толкова ненужно. - Както е казал изобретателят на чушкопека, "всичко се пече, всичко се променя"!

Направи ми впечатление, че комшията не налива и това веднага измести фокуса на разговора.

- Как стана този път мармаладовицата? - казах. - Като огнен балсам ли се стича надолу или те разтърсва като сумист джанка?

- Един път стана, ама как да налея! Пенке, светни лампата, че в тази тъмница не чашите, ами и най-големия мол на Балканите край Околовръстното не мога да видя!

Жена му щракна ключа край вратата. В следващият момент в кухнята влезе един такъв невзрачен и загаси лампата.

- Това да не е на мъжа на леля ти на братовия син братовчеда, за когото толкова си ми разказвал? - попитах.

- А, не - усмихна се комшията, - господинът е от фирма "Токов удар" ООД. Господине, ела да опитаме ракийката!

- Съжалявам, на работа не пия - сухо отвърна онзи.

- Ела де, кой ще те види тука какво правиш! Пенке, дай чаша!

- Аз ще се видя - още по-сухо каза той. - От друга страна, какво ли не съм видял...

И седна. Комшията наля, чукнахме се, отпихме. Захрупахме корнишони и моят човек обясни:

- Благодарение на господина пестим... Колко беше, господине, 78 или 79 процента от електроенергията?

- Теоретически 100 процента, на практика около 90.

- Това са уловки за балъци! - намесих се в разговора. - Токът или тече, или не тече!

Вместо да започне да спори, фирмаджията потвърди думите ми:

- Така е. За разлика от разните фантастични уреди нашата работа е основана на елементарен природен закон: изключеният електроуред не консумира електроенергия, тоест реализира 100 процента икономия. Ако 100 процента от електроуредите са изключени, общата икономия е 100 процента, ако 90 процента от електроуредите са изключени...

- Икономията е 90 процента! - прекъснах го.

- Точно така - изгледа ме изпод вежди той и добави многозначително. - Всичко това сме го патентовали по надлежния ред.

- Аз съм в друг бранш! - срязах го.

- С комшията сме безработни! - уточни комшията. - Ама това няма да е завинаги, най-много до пенсия. А, наздраве!

Отпихме, задъвкахме корнишони и тогава се сетих:

- Няма начин да сте го патентовали!

Онзи се посви като напсуван охлюв:

- Как да не сме!

- Така! Цялата ни държава е устроена на този принцип! Затова държавните хора гледат нищо да не правят, за да пестят! За икономии се борят хората!

Фирмаджията се зачуди какво да ми отговори, но в този момент на входната врата се позвъни.

- Аз ще отворя! - извика комшийката и изтича навън, а под радостните й стъпки чашите в бюфета прозвъняваха.

- Сигурно е онзи от фирмата за пестене на парно - обясни комшията, доливайки. - Науката е установила, че ако се топлиш по алтернативни начини, например чрез гушкане, се осъществява икономия на...

Точните проценти не чух, защото ми се стори, че в кухнята зазвуча ленив джаз...