|
------------------------
Малко преди Коледа САЩ официално поискаха от Дания да използват радарната си станция на все още притежавания от нея най-голям остров на Земята - Гренландия, за база на проекта си за противоракетен щит. Същият онзи проект, който още в края на 80-те вдъхнови тогавашния американски президент и холивудски възпитаник Роналд Рейгън да го и кръсти по холивудски - "звездни войни". Сега вдъхновява и актуалния стопанин на Белия дом - Джордж Буш-младши. Разликата е, че Рейгън плашеше с него "империята на злото" СССР, а Буш - световния тероризъм и антипатичните му вождове от "оста на злото".
Грижата на САЩ сега е да убедят и датските власти, и получилия от тях широка автономия през 1979 г. гренландски парламент, че превръщането на американската база в Туле - в Северозападна Гренландия - в стартова площадка за "звездните войни" няма да застраши с нищо спокойствието на местните хора.
Задачата не е от лесните. Особено като се има предвид, че след последните избори на острова в началото на декември там бе сформирано правителство от социалдемократи и членове на
партията с красноречивото име Ескимоско братство.
И двете сили се борят за пълна независимост на Гренландия от Дания и настояват за пречупване на досегашната традиция външнополитическите въпроси, касаещи острова, да се решават само в Копенхаген. Съществена част от платформата им е и искането да се преразгледа договора от 1951 г. между САЩ и Дания, който урежда американското военно присъствие в Гренландия.
Ескимоското братство, чийто лидер Йозеф Моцфелд стана министър на външните работи и на финансите на Гренландия, държи и на провеждането на референдум през 2005 г., който да реши дали островът окончателно да не се отдели от Дания.
Ясно е, че и да се споразумеят с правителството в Копенхаген за ролята на базата си в Туле, на американците хич няма да им е просто да убедят и ескимосите.
Малко по-склонни към компромис са гренландските социалдемократи, които поставят като условие бъдещата програма за противоракетна отбрана да не съдържа нападателни елементи и да не провокира напрежение с Русия и Китай. Да се удволетвори подобно искане също е доста сложно, като се има предвид, че заради противоракетния щит САЩ излязоха от Договора за противоракетна отбрана и това много ядоса тъкмо Русия и Китай.
Впрочем, формалното съгласие и само на датското правителство ще е достатъчно за САЩ, които не страдат от особена деликатност към настроенията "отдолу" където и да било по света. Едва ли ще я проявят и към около 60-те хиляди, населяващи 2,2-а милиона квадратни километра на Гренландия.
87 процента от тези 60 хиляди са ескимоси
или както те самите се наричат - инуити. 13 процента са с европейски - предимно датски - корени.
И Гренландия като съседна Исландия навремето е била открита и заселена от викинги и нормани. Впрочем, Исландия е била нещо като плацдарм за намиращия се още по- на Запад гигантски остров.
Любопитна е историята с произхода на имената на двете северни земи. На Исландия (буквално - Ледена земя) много повече би и отивало да се казва Гренландия (Зелена земя). И обратното. Защото Гренландия наистина почти цялата е покрита от вечни ледове, докато Исландия е с доста по-мек климат и със сочни през полярното лято поляни. Но
капризите на откривателите разбъркват всичко.
За първопроходец на Исландия се смята викингският вожд Надод, когото морска буря захвърля на нейните брегове през 867 г. Той видял планинска местност със заснежени върхове. И я нарекъл Ледена. Има версии и за скрита хитрост - на Надод не му се искало да примамва на своята новооткрита земя досадни нови заселници и се стараел да ги отблъсне с втрисащо име.
И да е било така, не е успял. Скоро Исландия се заселва откъм Норвегия. Един от нейните тогавашни князе - Флоки, също е свързан с легенда за името на острова. Разказват, че той се пренесъл там с група свои хора, но не преценил с колко добитък да се запасят. Зимата била тежка и снежна, животните измрели, нямало какво да се яде, а и морето било сковано от ледове - тъй че отплуването назад също било невъзможно. Едва изкарали до лятото. И вече били твърдо убедени, че по-удачно от Исландия име за тази земя няма.
До 930 година животът на този остров се подредил дотолкова, че хората там измислили и първия в света парламент - алтинг. Именно този алтинг осъдил на изгнание заради убийство един от местните велможи - Ейрик Рижия. Това станало някъде между 981 и 982 г. Осъденият събрал роднини и приятели, натоварили се всички на няколко дракари (остроноси дълги ладии) и поели на Запад, защото били чували от рибари, че и там има земя.
Стигнали до неприветливи студени брегове. Заплавали покрай тях в търсене на подходящо за заселване място. Насочили се към най-южните райони на новия грамаден остров и там попаднали на дълбок залив с прекрасни зелени поля. Така се родило името Гренландия. Казват, че за разлика от Надод
на Ейрик Рижия му се искало и да примами повече преселници
за компания в изгнаничеството си. Надявал се съблазнителното за Севера име да помогне.
Има и друго. По онова време климатът в Гренландия наистина бил доста по-мек, отколкото сега. Поне по крайбрежието. А към скованата от ледове и кръстовната от бели мечки вътрешност на острова, където се криели също своенравните ескимоси, никой и не проявявал интерес.
До 13-и век на острова били основани около сто селища с общо към 5000 жители. Добре вървяла търговията с Европа. Оттам идвали кораби с хляб, железни изделия, строителни материали. Обратно си тръгвали натоварени с морски и птичи продукти.
През 14-и век обаче започва упадък. Идват болести. По-развитата посестрима Исландия е завладяна от Норвегия. Век по-късно самата Норвегия е завладяна от Дания. Корабните курсове към Гренландия секват. И най-важното - настъпва промяна в климата, наречена от геолозите "малкия ледников период".
Онези от европейските преселници, които не измират от глад, болести и студ, се омешват с ескимосите и така оцеляват. Потомците на това ядро са днешното население на Гренландия.
Жилавият му произход подсказва, че то може доста да се инати покрай американските "звездни войни". Друг е въпросът дали това ще има ефект.
Досега САЩ са правили каквото си искат от базата в Туле. През 1956 г. например те стартират именно от нея
най-агресивната и рискована шпионска операция срещу СССР
под кодовото име "Хоумран". В продължение на 7 седмици от Туле излитат американски бомбардировачи, които пресичат Северния полюс и нарочно нахлуват в съветска територия от Мурманск до Беринговия проток. На борда си носят не бомби, а разузнавателна техника. Предизвикват тревога в съветската ПВО и фиксират разположението на радарите, летищата, ракетните силози и батареи. САЩ имитират така 156 пъти ядрена атака, провокирайки ответна реакция на противника, който не знаел какъв товар носят бомбардировачите. Москва протестира по дипломатически канали, но американците вече са си свършили работата.
Дойде ред да видим как сега ще играят с ескимосите...
|