През зимата българските селца много си приличат - сняг до капата, безмълвие, миризма на тор, на кисело зеле и на вино; комините димят като лулички на мъдреци, портите са захлопнати и само рунтави кучета обикалят из дворовете; бау-бау, пресипнало излайват от време на време те и лаят им събаря бисерни шепи сняг от голите клони на кайсиите и джанките. Снегът по дуварите е извезан живописно с жълтата мочка на стопаните, които ги мързи да ходят ...

Припомням си за тези хора,

които бавно, мълчаливо

отиваха към тишината....



Далечни хора от полето

и полутъмните квартали,

така спокойно мълчаливи,

като пръстта, като тревите...

По-лесно е и по-достойно

за истината да умираш,

отколкото да я възпяваш.



А колко струват всички думи -

една тревица, две тревици?

Аз зная, днес хитрецът лесно

звездите може да тълкува.

Доносникът балон ...