|
Спомням си как, след като изпратихме в последния му път Генчо Стоев през онзи мокър октомврийски ден, взех такси. Таксиметровият шофьор се казваше Генко. Изневиделица ми хрумна да го попитам дали е чувал за писателя Генчо Стоев - ей така, да го пробвам. Генко не само беше чувал за адаша си, той без замисляне изброи всичките му книги. Аз му разказах как никой от държавните ни мъже не бе уважил погребението на големия ни писател. "Погребението не е като софрата, затова е нямало политици", с един замах, сякаш замахна с брадва, издаде присъдата си таксиджията.
Телата на тези достойни българи лежат в специална "ВИП-алея" в Централните Софийски гробища. "Тъжното хоро" поведе Николай Хайтов. Женихът на Родопа си отиде от този свят на 82 годишна възраст - на 30 юни в 19.30 часа - от левкемия.
"Отиде си един от най-големите съвременни български писатели и публицисти, виден общественик, непримирим борец за социална справедливост и нравствена чистота, радетел за българската кауза, патриот, родолюбец", писа в съболезнователната си телеграма до семейството и близките на покойния държавният глава Георги Първанов. "Ще помним Николай Хайтов като личност с ярко присъствие", на свой ред написа Огнян Герджиков до близките на писателя. С кончината на Николай Хайтов българската литература и култура осиротяха, отбеляза в некролога си по повод кончината му Съюзът на българските писатели.
Опелото на Николай Хайтов беше на 3 юли в църквата "Свети Седмочисленици", а поклонението пред тленните му останки - в зала "Света София" на бившия партиен дом. За 2 часа около две хиляди души отдадоха последна почит на писателя - в това число президентът, председателят на Народното събрание, зам.-председателят на парламента Благовест Сендов, лидерът на БСП Сергей Станишев, Георги Йорданов - министър на културата по време на Тодор Живков, депутати от парламентарните групи на Коалиция "За България" и НДСВ.
Обаче
нито един от правителството не почете големия писател
- случка, която се повтаря при всички уж "ВИП-погребения" без изключение. Кабинетът "Сакскобургготски", начело с т. нар. министър на културата Божидар Абрашев, демонстрира тежък гьонсуратлък и пълно пренебрежение към българската култура - жива или мъртва.
От царските депутати само Коста Цонев се подреди на опашката за последно сбогом. Социалистите се отчетоха с по-голяма бройка, но си заминаха бързо, без да се включат в шествието по-късно. За последно сбогом се подредиха Любомир Левчев, Миряна Башева, Антон Дончев, Борис Димовски, редица членове на писателския съюз, културни дейци и обикновени граждани. Цветя поднесе и Илия Павлов.
Поклонението беше прекъснато от изпълнение на Валя Балканска и гайдаря Петър Янев на песента "Руфинка болна легнала". Певицата специално беше прекъснала турнето си във Варна, за да се прости с Хайтов.
Писателят беше погребан в Централните софийски гробища в тесен семеен кръг.
Хайтов е автор на разкази, есета, публицистични статии, пътеписи, издадени в над 30 страни в близо 5-милионен тираж. По произведения на Николай Хайтов са направени едни от най-хубавите български филми - "Козият рог", "Мъжки времена", "Капитан Петко войвода". Николай Хайтов е носител на Димитровска награда за проза през 1969 г. , на литературната награда "Йордан Йовков" през 1995 г. и на Вазовата награда за литература през 1997г. Два мандата е председател на Съюза на българските писатели - от 1993 до 1999 г. През 1997 г. беше избран за академик на Българската академия на науките. През 2000 г. стана носител на орден "Стара планина".
Той не можа да дочака превода на любимите си "Диви разкази" в Китай през септември.
В интервю за "Сега" съпругата му Жени Божилова посочи:
"Искам да пише на гроба му "Николай Хайтов - българин".
Междувременно се разбра и един малко известен факт - че Николай Хайтов е бил предложен на 25 януари т.г. за Нобелова награда за литература от Световното движение "Екофорум за мир", както съобщиха група български интелектуалци. Отначало Хайтов отказал да приеме предложението, защото смятал, че това означава противопоставяне на номинацията на Йордан Радичков.
След по-малко от месец във ВИП-алеята редом до любимия си писател своето място зае и актрисата Катя Паскалева. Погребението й бе на 25 юли 2002 г. Цялото артистично войнство се стече за сбогом със звездата от "Козият рог".
Властта пак пропусна да почете паметта
на една голяма актриса.
Съпругът на покойната - режисьорът Иван Росенов, прие съболезнования от стотици колеги: Стефан Мавродиев, Татяна Лолова, Георги Дюлгеров, Гриша Островски, Пепа Николова, Гинка Станчева, Евгени Михайлов, Теди Москов, Мая Новоселска, Андрей Слабаков, Чочо Попйорданов и Иван Ласкин.
Сред политическите физиономии се открои бившият президент Петър Стоянов. От синята група се отчетоха Екатерина Михайлова и Асен Агов, а Коста Цонев отсрами НДСВ. Председателят на Народно събрание Огнян Герджиков прати букет.
Трети във ВИП-алеята легна поетът Христо Фотев. Той почина на 27 юли на 68-годишна възраст. Поклонението пред тленните му останки бе на 30 юли в Народния театър "Иван Вазов". Цветя и съболезнования поднесоха настоящият президент Георги Първанов и бившите президенти Желю Желев и Петър Стоянов, както и хиляди обикновени граждани. Актьорското съсловие, което особено обичаше поета заради бохемския му и открит нрав, беше силно представено. От актьорите-политици дълго се застояха пред входа на театъра Стефан Данаилов и Явор Милушев. Михаил Неделчев, Недялко Йорданов, Любомир Левчев, както и голямо число млади поети и писатели засвидетелстваха факта, че Христо Фотев беше сред малцината искрено ценени от колегите си писатели.
Вдовицата на поета - Виолета, както и останалите негови роднини, часове наред приемаха съболезнования.
"Христо Фотев вече ще пише за Бога" - така озаглави текста си в "Сега" Бойко Ламбовски. "Ще пиша, когато Бог ми се обади", обичаше да отвръща Фотев на традиционните въпроси напоследък. Мълчанието на Фотев беше особена естетическа категория. Сред компания, в семейството си или на сцената - това мълчание беше неповторимо.
Христо Фотев е роден на 25 март 1934 г. в Истанбул. Бил е моряк, стругар в мина "Черно море", журналист, драматург в Бургаския театър, главен редактор на алманах "Море". Автор е на стихосбирки, сред които "Баладично пътуване" (1961), "Лирика" (1965), "Литургия за делфините" (1981), "Спомен за един жив" (1982), "Словесен пейзаж", избрани стихотворения (1984), "Венецианска нощ", поеми (1989), "Книга за свободата" (1991), "Аполис" (1993), "Над съня" (1995). Носител е на редица национални награди за поезия.
До Николай Хайтов, Христо Фотев и голямата си приятелка Катя Паскалева лежи певицата Мария Нейкова, авторката на музиката и песента "Двама" от филма "Козият рог".
Тя умира внезапно на 1 август следобед. Като че ли наистина
Господ е решил да прави римейк на "Козият рог"
на небето.
Сигурно затова повика при себе си първо режисьора Методи Андонов, после събра двамата изпълнители на централните роли - най-напред Антон Горчев, а след това и Катя Паскалева. Сигурно затова си прибра и Хайтов, чийто разказ бе в основата на киношедьовъра. Накрая поиска и авторката на музиката Мария Нейкова.
През 1972 г. Мария Нейкова е обявена за най-добър изпълнител в конкурса "Мелодия на годината". Преживяла е самолетна катастрофа, бомбен атентат и осем операции.
Никой от първенците не почете паметта на Генчо Стоев
Големият писател, автор на "Цената на златото", почина на 18 октомври. Нито един действащ политик и държавник не се поклони пред тленните му останки в Ритуалната зала на Централни гробища от 14.00 часа - в това число министър-председателят, председателят на парламента, председателите на парламентарните групи, председателите на партии и политически сили.
Само колеги писатели, журналисти, роднини и приятели изпратиха големия творец в последния му път. За телевизиите - национални и кабелни, също такова събитие нямаше. Прощално слово от името на СБП прочете Никола Инджов. Един от последните големи български писатели на ХХ век си отиде гордо, с достойнство и ненатрапчиво, тъй както бе живял. Та точно тогава таксиметровият шофьор Генко обобщи националния срам: "Погребението не е като софрата, затова е нямало политици".
Роденият през 1925 г. Генчо Стоев бе първият носител на Балканската литературна награда "Хемус", която се връчва от Международния балкански център за култура и книга със седалище в Солун. Миналата година пред БТА писателят каза, че приема отличието, дадено му за "Цената на златото", като наградата на живота си.
Все през тази опустошителна 2002 г. на 14 януари почина на 72-годишна възраст композиторът Дечо Таралежков. През 60-те години Дечо Таралежков е един от основните аранжори в българската забавна музика. Много от наградените песни на фестивала "Златният Орфей" през този период са аранжирани от него - "Сън сънувах", "Закъснели срещи", "Една българска роза" и др. Директор на фестивала "Златният Орфей" от 1984 до 1989 г. Удостоен е с орден "Кирил и Методий" - I степен. На 31 март почина писателят Слав Христов Караславов
През 1986 г. той става "Лауреат на Димитровска награда" за романа си "Солунските братя".
На 81-годишна възраст на 3 май почина и Георги Мицков, преводач, поет и писател. Бил е политически затворник и концлагерист в Богданов дол. Стиховете му излизат в пет стихосбирки след 1990г. Дотогава е познат и известен предимно като преводач. Превел е на български Кавафис, Ронсар, Вийон, Мюсе, Ален Боске и др.
На 9 май почина кинорежисьорът Борислав Шаралиев, роден през 1922 г. Шаралиев е завършил кинорежисура при Михаил Ром във ВГИК - Москва. Едни от най-хубавите му филми са "Рицар без броня" /1966/, "Всичко е любов" /1979/, "Записки по българските въстания" /1976/, "Борис Първи" /1985/.
На 12 май почина Димитър Кехайов, основател на първата каскадьорска група в България. Той е роден на 20 октомври 1944 година в София. Започва работа в киното през 1967 година, а от 1980 година ръководи каскадьорската група в Киноцентъра. Димитър Кехайов е участвал в над 150 филма, между които "Михаил Строгов", "Демонът на империята", "Козият рог", "Сватбите на Иван Асен", "Мъжки времена", "Аспарух" "Капитан Петко Войвода", "Време разделно", "Зарево над Драва", Мера според мера", "Златният век", "Борис", Константин Философ".
На 15 август на 71-годишна възраст почина актьорът Юрий Яковлев - изиграл над 100 роли, сред който Кейбът в "Любов под брястовете" на Юджин О' Нийл, Андрей в "Три сестри" на Чехов, Вожда Бромбдън в "Полет над кукувиче гнездо" на Кен Киси, господин Пунтила в "Г-н Пунтила и неговият слуга Мати" от Бертолд Брехт.
Смъртта е по-дългата част от живота
Казали са го древните мъдреци. Творецът е чупливо нещо и нерядко битът, грижата за насъщния и житейските изпитания се оказват непосилно изпитание за него. Дано поне в новата, "по-дълга част от живота" изброените тук покойници срещнат утеха. Защото мнозина от тях живяха тежко и несретно, зарязани от държава и институции.
През 1954 г. Николай Хайтов за малко не попада в затвора.
Христо Фотев често нямаше пари за телефонната си сметка.
Генчо Стоев трябваше да впрегне всичките си житейски сили, за да не се превърне наложеното му отвън принудително мълчание в творческа Голгота.
Катя Паскалева избра саморазрушението пред загубата на достойнство.
Даже ВИП-алеята в Централните софийски гробища по един удивителен начин кореспондира със зловещата картина на абдикацията на държавата от културата. Тя може да изглежда "ВИП" само в главите на циничните политици - със своята неизбродима кал, мръсотия и зейналите, изкопани "за всеки случай" от гробарите-стахановци още десетина гроба.
Нещо повече, тя е най-истинската, оголена метафора на отношението на властниците към културата и създателите на духовни ценности. "Народ, който не почита мъртвите си синове, не е достоен да съществува", са казали още древните.
Както във всичко друго, май и тук те ще се окажат прави.
|
|
|
|
|
|
|