Драстичен ръст на осигурителната тежест още от 2015 г. предлагат експертите от съвета за оптимизиране на осигурителната система към служебния вицепремиер и социален министър Йордан Христосков. Вчера Христосков представи резултатите от тримесечната работа на съвета. По всяка тема се предлагат няколко варианта, включително и запазване на статуквото, като всеки е придружен с разчети за финансовия ефект. Изборът остава в ръцете на следващото правителство.

Увеличаването на осигурителната тежест е заложено с няколко промени. Предлага се още от 2015 г. осигуровките за пенсия и за безработица да се увеличат с по 1 процентен пункт. Това означава, че вместо 22.3% социалните осигуровки ще станат 24.3%. Сега личният дял от вноските за пенсии, безработица и общо заболяване и майчинство е 9.70% за родените преди 1960 г., а ако се приеме предложението, ще стане 10.5%. За родените след 1959 г. личните осигуровки в момента са 7.5%, а ще станат 8.3%. Останалите 60% от осигуровките са за сметка на работодателя. Тук не влизат здравните осигуровки и диференцираната вноска за трудова злополука.

През 2019 г. се предлага втора стъпка с още 1 процентен пункт увеличение на вноската за пенсия. Заедно с това експертите искат ръст на вноската за универсален пенсионен фонд с 1 пункт от 2017 г., която се плаща само от родените след 1959 г. В момента законът предвижда вноската за втория стълб от 2017 г. да се увеличи с 2 процентни пункта, което означава, че де факто експертите отстъпват от първоначалната идея на пенсионния модел да се увеличава тежестта на частните фондове и залагат по-голяма сигурност за държавното обществено осигуряване.

Ако се вдигнат догодина осигуровките с общо 2 процентни пункта, това ще донесе допълнителни 225 млн. лв. за фонд "Пенсии" и 204 млн. лв. за фонд "Безработица". Така държавната субсидия за покриване на недостига ще падне на 1.669 млрд. лв., или 2.1% от БВП. Без вдигане на осигуровки, какъвто вариант също има описан, догодина републиканският бюджет ще трябва да покрие 2.098 млрд. лв., или 2.6% от БВП. Ръстът в индивидуалните партиди в универсалните фондове ще е годишно с почти 200 млн. лв. с последваща капитализация.

Експертите предлагат и по-лек вариант - същият ръст на вноските за пенсия и безработица, но от 2016 г. И още едно повишение на вноската за пенсия - с 1 процентен пункт от 2019 г. Това би донесло допълнителни приходи за фонд "Пенсии" от 232 млн. лв., а за фонд "Безработица" - 211 млн. лв. Тогава субсидията за покриване на дефицита в НОИ за 2016 г. ще е 1.776 млрд. лв. (2.1% от БВП). Ако осигуровките ни не се увеличат, то необходимата субсидия би била 2.219 млрд. лв. (2.7% от БВП) за 2016 г.

Дефицитът в държавното обществено осигуряване е 53%, тоест над половината от разходите за пенсии и обезщетения идват от държавната хазна чрез данъците, а не от осигурителните вноски. Христосков прогнозира, че ако не се вдигнат осигуровките, дефицитът ще надмине 60%. Препоръките за плавно вдигане на осигуровките не са само от експертите, но и от международни организации като Световната банка, Международния валутен фонд, ЕК и др., каза вицепремиерът. Според разчетите на НОИ за 12 г., в които осигуровките са намалявани, в ДОО не са влезли 23 млрд. лв. от вноски. "Дали тези средства са отишли за повече работни места, повече чуждестранни инвестиции, по-висока конкурентоспособност и намаляване на сивата икономика, с каквито мотиви осигуровките са намалявани, можете сами да прецените", коментира Христосков.

Другата промяна, която ще увеличи осигурителното бреме, е още по-драстична. Предлага се безпрецедентен скок на максималния осигурителен доход, който от 2015 г. може да се вдигне от 2400 на 3800 лв. Идеята на експертите е таванът за осигуряване да се обвърже с минималната работна заплата. Тук аргументи по същество не бяха дадени, само се посочи, че този подход е съществувал до 2003 г. Единият вариант е максималният осигурителен доход да е равен на осем или на десет минимални заплати за текущата година, т.е. да стане между 3040 и 3800 лв., ако се запази намерението за 380 лв. минимална заплата догодина. Сега в краткосрочната бюджетна прогноза е записано, че максималният доход догодина ще се увеличи с 200 лв. на 2600 лв. Вторият вариант е доста по-сложен - изчисление месец за месец, но се признава, че това ще бъде трудно за администриране.

При таван от 8 минимални заплати догодина в НОИ ще влязат 50.1 млн. лв. повече от вноски. Тази промяна означава и повече разходи за института по две линии - краткосрочните обезщетения (с 1.2 млн. лв.) и по-високия таван на пенсиите (9.2 млн. лв.). Освен това държавата би трябвало да плаща 32.1 млн. лв. повече за осигуровки на хората, които осигурява. Така нетният ефект от тази мярка ще е по-малко от 8 млн. лв. за Държавното обществено осигуряване. Експертите признават, че при такъв рязък скок на дохода има риск от укриване на доходи, висок размер на максималната пенсия и на обезщетенията, високи разходи за държавния бюджет. Слабост на тази идея е, че все още не е въведена формула за определяне на МРЗ, а размерът й се определя по политически съображения.

Другата група, за която се предлага сериозно увеличение на осигурителното бреме от 2015 г., са земеделците и тютюнопроизводителите. При тях увеличението би било почти двойно, като експертите предлагат да се помисли за компенсация да се увеличи държавната субсидия за тези групи. В момента земеделците се осигуряват върху 240 лв., а се предлага минималният им осигурителен доход да се изравни с този за самоосигуряващите се - 420 лв. Христосков цитира данни, че от около 100 хил. регистрирани земеделци реално осигуровки внасят 1/5 от тях. Основният мотив за тази мярка е да се въведе равнопоставеност на всички осигурени. Това би увеличило приходите от вноски за догодина с 8.4 млн. лв.

Със същия мотив се предлага държавните служители и тези от специалните ведомства (полицаи, военни и др.) да започнат да плащат сами осигуровките си от догодина или от 2016 г. Това обаче няма да доведе до по-малко разходи на държавата, защото в замяна се предлага да им се увеличат заплатите със същата сума. В подкрепа на това Христосков посочи, че когато държавата е започнала да плаща от бюджета вноските, възнагражденията на тези служители са били намалени. Христосков призна, че тази мярка може да се случи от 2016 г., защото няма технологично време да бъде подготвена. И преди е имало подобни идеи, но за реализирането им така и не стигна политическата воля.



КОНТРОЛ

Консултативният съвет отново е стигнал до идеята да се въведе наказателна отговорност за умишлено укриване и неплащане на осигуровки от 2015 г. като стъпка за подобряване на събираемостта. "Действието на подобна мярка само за кратко време в първата половина на 2000 г. доведе до рязко подобряване на приходите от осигурителни вноски и бързо събиране на просрочени задължения в размер на 120 млн. лв.", обясни Христосков. Тогава действаше наказателна отговорност не за умишлено укриване, а за неплащане по принцип и текстът беше отменен от КС. Според разчетите тази мярка сега би подобрила събираемостта на осигурителните вноски с минимум 5 процентни пункта. Христосков обяви, че въпреки официалните запитвания на НОИ до приходната агенция колко точно е размерът на несъбраните осигуровки, от НАП отказвали отговор. По неофициална информация несъбраните вноски са между 1 и 1.2 млрд. лв.

Другата идея за по-висока събираемост е да се възстанови текстът в КСО, според който работодателите, които не плащат осигуровки, дължат глоба в размер на невнесените осигурителни вноски, но не повече от 20 хил. лв. Иска се и 10-годишен давностен срок при събиране на просрочени задължения за осигурителни вноски, за да има "превантивен и дисциплиниращ ефект по отношение на недобросъвестните осигурители". Това също ще подобри събираемостта между 3 и 5%.



Още в "България"