"Лешояда" (Nightcrawler) е пълната противоположност на другата седмична премиера: филм без нито един положителен герой или слънчев лъч. Главният герой е циничен, мрачен и лишен от скрупули кариерист социопат. Това важи и за филмовия разказ. Никакво благородство или доброта не движи персонажите и фабулата.

Джейк Джиленхал прави най-силната си роля след "Планината Броукбек" като безработен младеж, открил амплоато си сред операторите на свободна практика, които се "хранят" с трупове. Те следват полицейските сирени и сводки и заснемат катастрофи, убийства, пожари и други инциденти, за да продадат след това материала на телевизиите, за които "добра новина е само лошата". Подобна журналистика у нас се правеше през 90-те години във в. "Нощен труд".

Тоталната липса на морал у героя на Джиленхал - Лу Блум, го тика към крайности. С напредването си в професията (рамо му дава застаряващата, но амбициозна тв редакторка Нина, в ролята Рене Русо) той не се задоволява с това да е само наблюдател и документиращ събитията. Лу започва да се намесва, в развръзката дори ги режисира. Знаем, че и това не е новост - заради преследващите я папараци Даяна се сплесква фатално в парижки тунел.

Режисьор на "Лешояда" е дебютантът зад камерата Дан Гилрой. Той е сценарист на "Жива стомана" и "Наследството на Борн". Гилрой работи здравата по шуробаджанашка линия - "Борн" е на неговия брат Тони Гилрой, а за главната женска роля тук наема съпругата си Рене Русо. Но филмът му се е получил, главно поради отдаденото изпълнение на Джиленхал. Облечен в черно, с бледо лице и изразителен тъмен поглед, той напълно изобразява заглавието на филма (като никога свободният превод е сполучлив). Със същия успех бихме могли да го наречем и койот заради влечението му към мършата и пълната изолация от социума.

С неоновия нощен Ел Ей, заснет от оператора Робърт Елсуит, и хипнотичната музика на Джеймс Нютън Хауърд "Лешояда" извиква асоциации с Drive. Но двата са много различни. Този е хиперболизирана сатира на пълния отказ от човечност.

Цяло чудо е, че "Лешояда" излиза на голям екран - и то не с една-две прожекции в програмата на някой фестивал, а в широко разпространение по кината. Въпреки че традиционно масовата публика у нас не се интересува от такива заглавия (вижте само боксофиса, в който за трета седмица на върха е нескопосаното псевдоисторическо фентъзи "Дракула: неразказан"), подобни филми са солта и пиперът на афиша, особено в навечерието на наградния сезон за киноиндустрията.