Принос в общото объркване даде и Меглена Кунева, която обяви, че въпросът изобщо не е обсъждан вчера. "Абсурд! Нали не си представяте, че се разглеждат министерски постове. Правим нещата стъпка по стъпка. Въпрос на търпение от няколко дни." Реформаторите не усетили никакво напрежение у ГЕРБ, въпреки че няколко часа по-рано лидерът им Бойко Борисов съобщи, че не е оптимист за преговорите с РБ, и заплаши, че идната сряда може да върне мандата заради разнобоя в посланията. "Естествено е, че когато си мандатоносител и носиш отговорност за съставяне на правителство, каквато носи г-н Борисов, той иска да види бързи резултати, но ние искаме да видим сигурност. Мисля, че биха могли да проявят разбиране", коментира Кунева раздразнението на Борисов. Мнението на Дончев по въпроса бе, че ситуацията е динамична и ако днес демонстрират напредък, утре той може да бъде унищожен.
А напредъкът бе постигнат единствено по основните теми в обща програмна декларация, която двете политически сили ще доуточняват в неделя от 13.00 часа в парламента. Дотогава трябва да е ясна позицията на РБ по примерния текст на ГЕРБ. Идеята е след приемането й и гласуването на кабинет да се приеме вече детайлна управленска програма.
Вчера се разбра, че двата преговорни екипа не са обсъдили актуализацията на бюджета, но затова пък принципно са се разбрали по темите за реформите в образованието, правосъдието, здравеопазването. От РБ изразили резерви спрямо идеята на ГЕРБ за вдигане на подоходния данък от 10 на 12%, така че увеличението да отива в общините, с аргумента, че това може да свали още приходите. Реформаторите ще приемат и сливане на НАП и митниците, но на по-късен етап, защото било по-дълъг процес. За съдебната реформа се уговорили, че трябва да включва краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки, като РБ засега отлагат исканата от тях промяна на конституцията и са съгласни, че на този етап са възможни реформи с промени в някои закони.
Плевнелиев и АБВ ще работят за повече правомощия на президента
Президентът Росен Плевнелиев и АБВ се разбраха да работят заедно за голяма конституционна реформа, която да даде повече правомощия на държавния глава. Това стана ясно след вчерашната първа среща от консултациите, предшестващи връчването на мандата за съставяне на правителство. АБВ бе представлявана от шефа на ПГ Ивайло Калфин, депутата Росица Янакиева и зам.-шефа на партията Румен Петков. Идеята за въвеждане на президентска република бе залегнала в предизборната програма на формацията. Досега Плевнелиев се пазеше от дебата за разширяване на правомощията и смяташе, че те са достатъчни.
Двете страни са постигнали съгласие да бъде сформиран нещо като конвент или съвет за конституционна реформа, в който да влязат законодатели, представители на научните среди и практици, стана ясно от обясненията на Калфин. От АБВ настояват предложенията, изработени от този орган, да бъдат подложени на референдум, заедно със следващия президентски вот през 2016 г. "Нашата позиция е ясна, ние смятаме, че президентските правомощия трябва да бъдат увеличени, двете пряко избрани институции - президент и парламент, би трябвало да имат възможност да се контролират една друга и да имат еднаква тежест", поясни Калфин. Плевнелиев приел да бъде инициатор на подобна реформа и вече мислел в тази посока.
Президентът и АБВ обсъдили и ангажиментите, които България е поела със споразумението за партньорство с ЕК до 2020 г. В него са предвидени 33 конкретни секторни реформи в здравеопазването, пенсионната система и пр., които страната ни трябва да извърши до 2016 г., ако иска да получи средства от европейските фондове. "Този въпрос досега абсолютно отсъства от разговорите за съставяне на мнозинство", коментира Калфин.
От АБВ изразили категоричното си становище, че бюджетният дефицит за тази година не бива да надвишава 3%. Плевнелиев подкрепил предложенията на първановистите за по-активна социална политика в рамките на сегашния бюджет, включително и компенсации за увеличената цена на тока. Съгласил се и с необходимостта от по-дългосрочна политика в областта на отбраната и сигурността.
Двете страни са постигнали съгласие да бъде сформиран нещо като конвент или съвет за конституционна реформа, в който да влязат законодатели, представители на научните среди и практици, стана ясно от обясненията на Калфин. От АБВ настояват предложенията, изработени от този орган, да бъдат подложени на референдум, заедно със следващия президентски вот през 2016 г. "Нашата позиция е ясна, ние смятаме, че президентските правомощия трябва да бъдат увеличени, двете пряко избрани институции - президент и парламент, би трябвало да имат възможност да се контролират една друга и да имат еднаква тежест", поясни Калфин. Плевнелиев приел да бъде инициатор на подобна реформа и вече мислел в тази посока.
Президентът и АБВ обсъдили и ангажиментите, които България е поела със споразумението за партньорство с ЕК до 2020 г. В него са предвидени 33 конкретни секторни реформи в здравеопазването, пенсионната система и пр., които страната ни трябва да извърши до 2016 г., ако иска да получи средства от европейските фондове. "Този въпрос досега абсолютно отсъства от разговорите за съставяне на мнозинство", коментира Калфин.
От АБВ изразили категоричното си становище, че бюджетният дефицит за тази година не бива да надвишава 3%. Плевнелиев подкрепил предложенията на първановистите за по-активна социална политика в рамките на сегашния бюджет, включително и компенсации за увеличената цена на тока. Съгласил се и с необходимостта от по-дългосрочна политика в областта на отбраната и сигурността.
