Съдбата на Корпоративна търговска банка вече е ясна - единственият изход е отнемане на лиценза й и старт на процедурата по обявяването й в несъстоятелност. Това е резултатът от петчасовото пленарно заседание на Народното събрание вчера. Депутатите и БНБ се обединиха около извода, че КТБ не може да бъде оздравена и няма смисъл от удължаване на агонията. Това е добра новина за вложителите, чиито депозити са гарантирани, защото означава, че ще си получат парите преди Коледа. Финансовият министър Румен Порожанов обаче предупреди, че фалитът на КТБ ще има тежки икономически последствия и ще доведе до лавина от дела срещу държавата.

Преломът в НС дойде, след като управителят на БНБ Иван Искров най-сетне призна, че има настойчиви инвеститори със заявени намерения. Офертата им, с която гуверньорът запозна парламента, обаче се оказа неприемлива и разочароваща. Преди това ГЕРБ и ДПС лансираха идеята да се промени Законът за кредитните институции и да се даде още една, последна възможност БНБ да потърси схема за оздравяване на КТБ. Проблемът бе, че до дни се очаква квесторите на затворената банка да представят счетоводния резултат, който ще отрази огромните обезценки от докладите на одиторите. При отрицателна величина на капитала БНБ е длъжна в 5-дневен срок да отнеме лиценза на КТБ. Но тъй като се знаеше, че консорциум на три фонда - Оманския, ЕПИК и "Джемкорп", преговарят с министри и политици за КТБ, депутатите се канеха да приемат текст, че ако важна за икономиката банка изпадне в капиталова неадекватност, БНБ трябва първо да опита да я санира, преди да й вземе лиценза.

Кандидат-инвеститорите обаче предлагат схема, според която държавата трябва да даде 2.3 млрд. лв., а те да се включат с активи на мажоритарния акционер в банката "Бромак" (на Цветан Василев). Така се разбра, че всъщност консорциумът се опитва да спаси активите на банкера Василев, които са под запрещение.

"Сутринта имах надежда, че КТБ ще бъде спасена. Изказването на Иван Искров ме убеди, че такава надежда няма", обяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Той нарече "нагло писъмце" предложенията на трите фонда. Борисов изтъкна, че основен виновник за кризата с КТБ е БНБ с нейното "престъпно бездействие". "Ако БНБ си беше на мястото, това нямаше да се случи. И понеже министър Чобанов беше добър, ако беше Дянков, това нямаше да стане. Дянков нямаше да ги пусне да направят това нещо, нито Цветанов щеше да пусне жандармерийските коли пред банката", коментира Борисов.

Фалитът на КТБ ще има силен ефект върху икономиката и публичните финанси на страната ни, категоричен беше служебният финансовият министър Румен Порожанов. "Във всички случаи ще струва много на държавата и поглеждайки във времето ще има доста негативни ефекти този казус върху публичните финанси", предупреди министърът. Преди дни омбудсманът Константин Пенчев алармира, че случилото се с КТБ дава основание на много фирми и граждани да заведат дела. Първо, има проблем с гарантираните влогове, които обаче са на преференциални лихви и по закон не подлежат на обезщетяване. Тези, които са над гарантирания размер, също ще отидат в съда с аргумента, че банката е фалирана умишлено и нищо не е направено за да бъде оздравена. Порожанов предложи временната бюджетна комисия да направи специално закрито заседание за ефектите от фалита на КТБ. Порожанов очаква и акционери на банката да започнат дела срещу страната ни, защото за нарушени техните интереси.



ВИНОВНИЦИ

Депутатите подредиха дълъг "списък на виновните" за аферата КТБ - освен БНБ и специално управление "Банков надзор". Георги Кадиев укори Министерството на финансите, което не е наляло ликвидност в КТБ. "Така и не разбрахме защо за ПИБ бяха дадени пари, а за КТБ - не", заяви соцдепутатът. Той номинира и Комисията за финансов надзор (КФН) с председател Стоян Мавродиев - тъй като КТБ е и компания, чиито акции се търгуват на фондовата борса, и инвестиционен посредник. Според Кадиев упреци търпи и Комисията за контрол на одиторите, която е допуснала един и същ одитор да заверява отчетите на 50 свързани фирми, имащи отношение към КТБ.

"Никой досега не засегна линията на частните субекти, които също са виновни за ситуацията в КТБ", допълни Менда Стоянова, шеф на Бюджетната комисия в парламента. Тя започна с директорите и с надзорния съвет на КТБ и продължи с одитора KPMG. "Тази компания е с име, част от най-престижните четири фирми в сферата в дейността. Защо всички отчети на КТБ са заверени просто така? KPMG не са проверявали, защото са проявили престъпна небрежност или защото "така е трябвало", предположи Стоянова. Атанас Атанасов от Реформаторския блок допълни списъка на виновните с ДАНС - заради необяснимото й бездействие. "Убеден съм, че са имали оперативна информация за КТБ", обясни ген. Атанасов, който е бивш шеф на контраразузнаването. До думите му е време "за цялостна промяна в законодателството ни, вкл. в Наказателния кодекс, защото очевидно има пропуски. "Вината може да бъде криминална, но и морална. Моралната вина не може да бъде доказана по закон, но това не значи, че я няма", заяви народният представител.

Въпреки всички тежки критики, и вчера гуверньорът Иван Искров не подаде оставка и продължи да твърди, че БНБ е действала адекватно по отношение на КТБ.



ВЛОГОВЕТЕ

"До края на ноември може да започне изплащането на гарантираните влогове в КТБ. Но самият процес по изплащането - става дума за 230 000 вложители, може да се проточи, да се извият опашки и това да предизвика напрежение", притесни се Менда Стоянова. Според нея дори 10 банки да бъдат ангажирани с изплащането, ще са нужни 2 месеца. "Ето защо трябва да се предвиди възможност вместо теглене на гише всеки депозант да посочи банка и сметка, по която да му бъдат преведени парите", смята депутатката от ГЕРБ. За целта обаче вероятно ще се наложи допълнение на закона. Според сегашния регламент Фондът за гарантиране на влоговете трябва да посочи банка, която да изплаща депозитите на каса. "Ще има график, като първо ще се изплащат сумите на хора и фирми, чиито ЕГН или съответно ЕИК завършва на 1, после на 2 и т.н.", обясни шефът на фонда Росен Николов ден по-рано.



ОЩЕ РЕШЕНИЯ

Министерският съвет трябва да подготви и да внесе в Народното събрание предложения за промени в пълно съответствие с правото на ЕС на закона за Българската народна банка, закона за кредитните институции и закона за гарантиране на влоговете в банките. Ще бъде наета международна одитна фирма, специализирана във финансово разузнаване, която да проследи къде са отишли парите на КТБ.



ОФЕРТАТА

Кандидат-инвеститорите в КТБ предлага правителството да налее 2.3 млрд. лв. в увеличение на капитала на банката. Трите фонда пък щели да участват с активи, които възнамерявали да получат от "Бромак". Въпросната фирма е основен акционер в КТБ, но е с отнети от БНБ права, а собственикът й Цветан Василев е клиент на прокуратурата, затова всичките му активи са запорирани.

Парите на гарантираните вложители в КТБ ще бъдат изплащани при поискване, а негарантираните ще трябва да склонят на намаление (подстрижка) на вземанията си. Намалението ще е по-малко, ако вложителят не пипа парите поне 3-4 години. Облигационери и всички кредитори ще се третират като негарантираните вложители. Сделките на банката след поставянето й под особен надзор трябва да бъдат отменени. "Доколкото предложенията се отклоняват от правилата за държавна помощ от ЕС, правителството ще се договори да има такива изключения", предлага консорциумът.