Нов кандидат-спасител на КТБ се появи вчера, три дни след като в петък депутатите определиха като неприемливо предложението на консорциума с участие на Оманския фонд и обявиха банката за неспасяема. Агенциите Money.bg и News.bg публикуваха факсимиле на писмо с входящ номер в БНБ с дата 3 ноември, внесено от тайнствена група инвеститори, които изразяват готовност да преговарят за спасяване на Корпоративна банка. Новите кандидати били готови да рекапитализират КТБ в размера, определен от БНБ, и можели да осигурят до 5.2 милиарда лева. Ще разчитаме на допълнителна държавна помощ при условия на допустимост според европейското законодателство", пише в писмото. В него се посочва още, че се водят преговори с международна банка за евентуална допълнителна подкрепа и акционерно участие. От името на тайнствените инвеститори като председател на групата се е подписал Никола Сукманджиев. При справка в Гугъл под това име излиза български емигрант, дипломат, който живее в Малта, а в момента е консул на Малта в Русия. Не е ясно дали това е представителят на инвеститорите или става дума за съвпадение на имена.
Междувременно "Ние, гражданите" - сдружение на вложителите в КТБ, поиска главният прокурор Сотир Цацаров да започне разследване на дейността на Иван Искров като гуверньор на БНБ, както и на целия Управителен съвет на Централната банка. Вложителите твърдят, че на заседанието на парламента в петък Искров е излъгал за условията на офертата на Оманския държавен фонд, ЕПИК и "Джемкорп". От "Ние, гражданите" обясниха, че трите фонда не са предлагали да участват в дружество с държавата само с активи, а са били готови да внесат 950 млн. евро, или 1.85 млрд. лв. Според комитета на вложителите обаче Искров с манипулативно изказване довел до обрат в позицията на депутатите.
Централната банка още не е огласила най-важната информация за КТБ - "изяден" ли е собственият капитал на банката от загуби. В средата на септември БНБ нареди на квесторите до 31 октомври да внесат "отчет за капиталовата адекватност на КТБ". До снощи резултатът не бе обявен. Междувременно до медиите бе разпратено факсимиле на писмо от нови кандидат-спасители на КТБ. В писмото, внесено в БНБ, МС, парламента и подписано от Никола Сукманджиев, се твърди, че група инвеститори имат готовност да налеят над 5 млрд. лева за акционерен капитал и ликвидност в застрашената от фалит банка. А от движението "Ние, гражданите" призоваха прокуратурата да се заеме с управителя на БНБ Иван Искров.
На 16 септември наред с удължаването на срока на специалния надзор на КТБ и банка "Виктория" (ТБВ) обяви още няколко важни решения. Едното от тях предвиждаше в периода 28 октомври - 20 ноември да бъде дадена възможност на акционери и други кандидат-инвеститори да внесат предложения за осигуряване на капитал и ликвидност - на база резултата от оценката за състоянието на КТБ и докладваното съотношение за капиталова адекватност". Данни за капиталовата адекватност дори и в момента няма, а БНБ не само че не покани потенциални инвеститори, а направи всичко възможно да компрометира и отблъсне единствения сериозен кандидат - консорциума на Оманския държавен фонд, "Джем корп" и ЕПИК. В петък гуверньорът Иван Искров запозна депутатите с офертата на консорциума, като допусна някои "неточности" в представянето и акцентира на нейната неизпълнимост, което накара политиците да се откажат от идеята да се даде още един шанс за спасяването на КТБ.
"Преди да се направи ясна оценка на качеството на активите и капиталовата адекватност на КТБ, не е възможно да бъдат взети икономически обосновани и правно обвързващи решения за бъдещето на банката", обяви БНБ през септември. Централната банка нареди на квесторите до 20 октомври да представят оценката на активите, откъдето изскочиха бомбастичните 4.22 млрд. лева обезценки, а до 31 октомври да внесат "отчет за капиталовата адекватност на КТБ" на база изготвената пълна оценка на активите и след извършване на съответни счетоводни операции".
Квесторите досега чинно изпълняват указанията на БНБ - и като резултати, и като срокове. Следователно отчетът трябва да е в БНБ от петък. Не е ясно обаче на каква основа стъпва осчетоводяването на резултатите, при положение че наетите одитори не са правили одити в КТБ и ТБВ, а само са консултирали квесторите. Както стана ясно, в договорите си за КТБ и ТБВ "Делойт", "Афа" и "Ърнст енд Йънг" са направили изричното уточнение, че техните доклади не могат да служат за счетоводни цели.
Ето защо се появиха съмнения за това има ли право БНБ да вземе решение за отнемане на лиценза на Корпоративна търговска банка на база на квесторските доклади. Трябва да се направи реален одит, за да се стигне до осчетоводяване, а до момента са извършени само консултантски услуги", обясни пред "Сега" един от отстранените директори на КТБ - Илиан Зафиров. По негови думи съгласно договора, сключен с трите одиторски фирми, услугите няма да представляват одит или друг ангажимент, извършен в съответствие с Международните одиторски стандарти или Международните стандарти за ангажименти за извършване на преглед. "Съответно ние (одиторите) няма да изразим мнение или каквато и да е друга форма на сигурност по счетоводни въпроси, финансови отчети или друга финансова информация или вътрешни контроли, като част от услугите", се казва в договора. До поставянето под надзор КТБ бе на печалба, а към 31 юни за шестте месеца квесторите обявиха загуба в размер на 65 млн. лева - изцяло заради заделени към края на юни провизии за обезценки в размер на 95.9 млн. лева.
