Иде у среда Ванчо Кекавио у назе. Аз тамън вадех вода от кладенеца, та да направим на прасето Грухти помия, да си хапне. И то добиче, душа носи. Станало е сто и двайсе кила, да не са му уроки.

Та, Ванко е на жената на сестра й мъж. Голема работа е, казвам ви. Баща му е най-богатият човек у целото поречие. Ниви, гори, стада, даже и собствена мандра си има. Кекавио пък нищо си нема, освен баща. Ни акъл, ни умения. На две магарета сено не може да раздели. Ама е пълен с пари, баща му не е стиснат и му дава, така че му правим мили очички. Той па от своя страна ми отпуща дребни суми на заем и после не си ги иска. Симбиоза...

Та, влезна си той у назе, все едно си е дома и вика:

- Айде у петък да те карам до Търново, така и така се чудиш по цел ден от кво да умреш...

- Е, как така го реши?

- Жената много ме дразни напоследък, по-големо мрънкало е станала от твойта. Рекох да се махнем за два дена, та да ми починат малко ушите. Сетих за тебе и ми дожале. Не си мръдал от околията от ученическите екскурзии. Запазил съм апартамент у хотел, има СПА, има джакузита, масажи, всичко.

- Ама нали знаеш, че съм съдран чувал...

- Нема грижи, аз плащам! - отсече Кекавио. Как да му откаже човек?

---

Като тръгнахме за Търново Ванчо каза, че ще ни прекара по-напреко и се юрна през некви села и световно неизвестни градове. Роман, Златна Панега, не знам кво си. Немате си представа за кви пътища става въпрос. Луноход ще се обърне на тех. Едни ями, къде могат да поберат тенеке сирене и пак нема да се напълнат. Караш на зиг-заг, добре че Северозападо е опустел и срещнахме най-много десетина коли чак до магистрала "Хемус".

А то тва е магистрала, колко и аз съм нобелист, ама айде. Верно, стори ми се перфектен пътят след паважа у центъра на Роман, къде телото ми се тресеше неконтролируемо барем петнайсе минути след като минахме по него, ама чак магистрала...

Как и да е, Ванчо настъпи газта на джипа и докъде да видиш, те ти я и табелата на старата столица.

---

Питахме тук-таме и ни упътиха за хотела. Готин, лъскав, на центъра. И градът хубав, и жените хубави, страшна работа. Влизаме, а у фоайето се сбрал целият персонал. Първоначално останах трогнат, щото си помислих, че ни посрещат като ВИП гости, ама забелезах, че са нещо угрижени. Баджанакът обаче отиде наперено до рецепцията и каза силно, та да го чуат всички:

- Имаме резервация, пълнете джакузито! - толко ми заприлича на Митьо Пищова, щото е същият тумбак като него, че си немате представа.

- Ето ви ключа, господине! - каза реценционистката, мадама, та дрънка. - Но трябва да знайти, чи и станала авария на магистральен тръбопровод и водътъ е спряна до ниделя.

"Все съм си с късмета" - помислих си примирено, ама Кекавио се ежи:

- Тогава отказваме резервацията. Ше търсиме друг хотел!

- Както пожелайти, но водъ няма в целия град - каза некъв тип, къде на ризата му висеше табела с надпис "Управител".

- Абе, нали се правите на големата туристическа дестинация!? - избоботи баджанакът. - Как ше стоите без вода два дена? Кой турист ше се върне тука?

- Прав сте, господине. Но не зависи от нас. Всяка година има авария на този водопровод. На едно и също място...

- Ами, дайте некой лев и си го оправете! - изрепчи се Кекавио.

- Общината похарчи 40 милиона лева европейски пари за водния цикъл на града и квото - таквоз...

- Значи не се крадне само у Северозападо...

Управителат смени темата:

- Като скромна компенсация можем да ви предложим една безплатна вечер в механата ни. Ранътъ и алкохолът - за сметка на хотела.

Голема грешка, ама откъде да знае кви сме ламери? Изпихме и изедохме света. Накрая почнаха да ни носат у пластмасови чинии и чаши, щото немаше с кво да мият посудата. Механата с изглед къде меандрите на Янтра, паметника на Асеневци и Стамболовия мост, красота! Тоя пейзаж така отвара глътка и апетит... На другата сутрин си тръгнахме рано.

Търновлии да си седат без вода, като им е толко акълът и не могат за 40 милиона да сложат неколко читави тръби. У село вода има, колко искаш. Особено по наводненията... Сега се правим, че съм прифанал от болярския говор. Жената ме посреща на вратницата и ми се ежи:

- Къде беше бе!? Кво правиш!?

- Туй-онуй... - казах важно и я подминах достолепно. Бръзах да се изкъпем.