Първан Симеонов, Галъп:

Това правителство прилича малко на кула от кибритени клечки. През цялото време ще има опасения някоя от тези клечки да бъде изтеглена и цялата кула да се срути. Понеже има едно стабилно нещо в българския политически живот напоследък и това е ДПС, притеснението явно на авторите на този кабинет и главно на хората от ГЕРБ е да не се окаже, че този кабинет в един момент ще изглежда зависим в очите на хората от ДПС и ДПС се явява гарантът за неговото съществува. Да, в известна степен Патриотичният фронт държи в ръцете си немалка част от бъдещето на този кабинет, но вижте, аз предполагам, че поне в началото този кабинет ще има известен толеранс, дори и от политически сили, които все още се позиционират като негови противници, просто политическият климат в момента в страната е такъв. Партиите намалиха много сериозно конфронтацията помежду си. Това се дължи на тяхната боязън, на тяхната уплаха пред тежките времена, пред които се изправя страната. Тяхното озъртане дали пък случайно няма да има нови протести се дължи в крайна сметка и на протестния вот, който партиите получиха... Това е протест спрямо цялата политическа прослойка и те го разбират много добре. Отделно от това, те се страхуват да не се стигне до перспектива за нови избори, защото при едни нови избори това протестно поведение, за което сега ви говоря, може да прелее в неподозирани форми и да заеме неподозирани размери, или с негласуване, или с гласуване за крайно радикални алтернативи. Така че страхът от всичко, пред което се изправя страната, ми се струва, че известно време ще държи този кабинет стабилен и ще поддържа градуса на напрежението в парламента по-нисък.

...Виждам един нов Борисов. Припомнете си само преди година и половина този човек беше принуден да напусне властта заради масови протести или избра да напусне властта, но така или иначе, провокиран от масови протести. Срещу него се състави един фронт на идеологически несъпоставими формации, там бяха „Атака" и ДПС заедно с БСП, но този фронт изглеждаше в известна степен легитимен в очите на мнозина българи. Тоест до голяма степен Борисов и ГЕРБ бяха изпаднали в изолация и бяха настроили всички останали лагери срещу себе си. Само една година и половина по-късно Борисов ми се струва, че удържа победа на този фронт. Първо - преговорите се случиха по неговите правила. Само забележете, че в началото реформаторите имаха условия, а накрая се отказаха от всичките си долу-горе видими условия. Отделно от това Борисов през цялото време на преговорите държа всички врати отворени, запазвайки си всички опции, включително шантажирайки противниците си с опцията нови избори, в която може би в един момент е вярвал. На трето място - Борисов на тези преговори излезе добрият герой. Ние сме свикнали да го виждаме по-скоро като отмъстител, като този, който раздава възмездието, но в тази роля на добрия герой, вместо лошото момче, какъвто го познаваме, рядко сме го виждали. Даже постоянно имаше съмнение, че накрая, след като в хода на тези преговори има толкова лазене по неговите нерви, вероятно търпението му може да свърши. Нищо подобно - Борисов удържа на тези преговори!

...А как ще управлява Борисов - моята лична надежда е, колкото и гъвкав да е той, все пак да управлява с малко повече решителност и воля за реформи спрямо предишния си мандат, защото ми се струва, че много важни реформи в ключови сектори на страната просто бяха отложени в името на тази вездесъща гъвкавост на Борисов. Ето сега той пак я проявява, но се надявам по някакъв начин да успее да я съчетае и с повечко решителност и безстрашие... Трудното съставяне на този кабинет, това, че към него няма свръхочаквания, и това, че вероятно той няма да започне с някакъв бомбастичен рейтинг, парадоксално може да се окаже и шанс за този кабинет. Когато от теб не се очаква месианство, ти имаш възможност да запретнеш ръкави и действително да вършиш черната работа. Дано не ви звучи наивно, но това ми се струва, че е надеждата на всички нас в този момент.

(Пред Радио "Фокус".)