|
| *** |
Не си спомням какво беше това, учителката ни рече, че като го сглобим, ще се получи нещо много хубаво и всички ще се радваме. Само трябвало да внимаваме да не би задната част да се окаже отпред, а предната - отзад, защото хората нямало да разберат творческите ни пориви. Също така да прилагаме наученото по рисуване при комбинирането на цветовете.
Чарковете на калапуцката бяха шарени и весели, всички се нахвърлихме върху тях, докопахме кой колкото можа и започнахме сглобяването.
Лошото беше, че имаше само един чук и за него започна голяма борба - защото всеки искаше да чука с него.
- Глей сега кво става - рече най-якият, хвана чука и докато се усети - си смаза палеца.
Закикотихме се гадно, защото всеки знае колко е приятно, когато някой друг си прасне палеца с чук - ако знаехме тогава думата оргазъм, щяхме да я употребим, за да опишем чувствата си, вместо да казваме, че е джиджано.
Кво направи бе, левак, викнахме, като се поуспокоихме от джиджаното, я дай чука тука да видиш ти как се сглобява калапуцка като хората!
Той, разбира се, не го даваше, затова се наложи да се сдавим за чукчето, накрая то се озова за по-постоянно у друг, който тържествено се качи на столче, вдигна го нагоре, за да не го стигаме и викна:
- Пай се!
Дръпнахме се, за да му погледаме сеира, той слезе достолепно, взе два чарка от калапуцката, понагоди ги един към друг и...
И той си смаза пръста.
- Кир-кир-кир - зарадвахме се ние, - я колко джиджано се получи!
- Не ви е срам - скара ни се учителката. - Вие не сте добри другарчета, щом се радвате на чуждото нещастие!
- Моля, другарко - рекохме ние, защото тогава и учителките ни бяха другарки, - ама той пръв почна! Ритна Петьо, скубна Райна и ощипа Албенчето, за да гепи чука! Ей я къде плаче в ъгъла!
- Вижте, деца - рече другарката учителка, - Албенче, стига си циврила в кьошето, ела тук при другарчетата си, за да научиш нещо полезно за тоя живот. Тихо, че ви почвам поред! Сглобяването на калапуцката е жизненоважно за изпълнението на учебния ни план и преминаването ви към по-висш етап от вашето образование, материално и духовно развитие! Затова слушайте внимателно - няма да повтарям! Чукът се хваща ето тъй, замахва се така и внимателно се удря точно в предвиденото за целта място...
Тук тя замахна и си размаза палеца точно на едно непредвидено за целта място.
- Кир-кир-кир - зарадвахме се цялата група, като гледахме как другарката учителка подскача като кенгуруто Ру из стаята и се препъва в разхвърляните кукли. - Джиджано!
- Цялата група без десерт! - рече през сълзи другарката учителка. - Да се научите вие!
Какво трябваше да научим - така и не разбрах. Май и другите не разбраха.
Така си и пораснахме материално и духовно недоразвити, да не говорим, че и недонаучени.
А в другата група май са успели да стоплят нещо - защото ги виждам сега, поотраснали, пооплешивели, побрадясали и понадебелели, но очевидно - завидно развити материално и духовно, научили важните истини за живота и тяхното приложение в полза на рода и семейството.
Но очевидно и те не са успели да сглобят калапуцката - като ги гледам как се боричкат за чукчето, щипят се и се скубят.
Както вървят нещата, така и няма да разберем какво е това калапуцка, наистина ли е нещо толкова хубаво, колкото ни го обещаваха, или просто е повод да се пердашим едни други, докато някои ни оставят без десерт.
