Листихме вчерашната преса, уважаеми читателю, и ни докривя. В светлината на четвъртвековната ни нова демокрация, която на символичната дата 10 ноември предвижда разни дисидентски възпоминания, ни стана чоглаво от реалността. Ако през 1989-та някой ни беше казал, че след 25 лета демокрация ще дочакаме гледката мощен лидер на правителството да е ексбодигардът на Тато, а новият водач на старото СДС ще обикаля край него с нескрит мерак да го турят министър на к'во да е, щяхме да кажем: ааа, не може да бъде!

Обаче може. Пресата е пълна с напън за правителство, а акушерският сленг на тия актове така е и фиксиран из вестниците: "Родилни мъки за кабинета", в "Стандарт" например. Научаваме, че схемата на кабинета ще е 2+2 - това от "Преса", а "Труд" пък го съобщава в покерджийски стил: "каре партии на масата". Дирихме оптимизъм, намерихме само у Пича Божий Божидар Димитров в "24 часа". Според него досегашните тройни коалиции работели на принципа 3:5:8, и никой не гледал в канчето на другия, а новата власт щяла да гледа заедно в едно голямо общо канче. Така кабинетът можело да изкара пълен мандат.

Защо тогава ни се струва, че и общо канче, и отделни канчета са все тая, ако ги гребе властта, а населението гледа и подсмърча? Всъщност за населението пише "Труд" , като цитира 88 доклада за изследване на същото това население, представени преди два дни в БАН. Според въпросното изследване България е "бедна, стара, обезлюдена и неграмотна." И пак ни се ще да кажем "Не може да бъде!" От една страна "родилни мъки за кабинета", от друга - "бедна, стара, обезлюдена..."

Какво, как да се роди при такава ситуация? Нали любов трябва за раждане или поне фертилитет?

Всъщност като казахме "любов", се сетихме какво четохме в "Стандарт" за разследваните митничари в ГКПП-Лесово. Оказало се, че изплували истории не само за рушвети, а за любов. Шефът бил забъркан в еднополови афери с колеги...

Какво се ражда от такива ситуации, е ясно.